7 Февруари

„Аз съм живият хлябът, който е слязъл от небето“ Йоан 6:51

Когато нашият Господ представил себе си за Хляба от небето, много от неговите слулишатели не разбрали метафората и казали, Това е голяма дума. Ще ни даде ли този човек да ядем плътта му? Те не разбрали, че нашият Господ персонифицира истината, великият план на Бог, чийто център е Той, животът си, който като дойде, отдаде за света, за да можем ние да живеем чрез Него. Да се яде плътта на Исус буквално, не ще произведе плът, но да ядем от него в смисъл на участие в благословенията и милостите на Бог, осигурени чрез Него, в смисъл да се наслаждаваме на неговия дух и разположение, е правилното гледище. Като учавстваме в качествата на Господ, те стават наши, като се храним от Него в сърцата си и ставаме силни във вярата и във всички милости на неговия Дух. Тогава нека ежедневно събираме нашата порция манна и нека ежедневно я използваме и да осъзнаем, че ще бъде нашата порция докато достигнем до небесния Ханаан. Със сигурност тогава цялата божествена милост, снабдена и изпитана от Господните верни трябва да стимулира нашата вяра и увереност в него, който ни е извикла от тъмнината в неговата чудесна светлина. Z'07-186 R4012:5 (Hymn 71)