5 Aприл

„ С радостни устни ще те славословят  устата ми. Когато си спомням за Тебе на постелката си, размишлявам за Тебе в нощните стражи.”- Псалм 63:5,6

Молитвата не е само привилегия, но и необходимост- повеля за нашия Християнски растеж. Който загуби желанието да благодари, почита и общува с Бащата на милосърдието, може да бъде сигурен, че загубва духа на осиновяването и трябва да търси своевременно да премахне бариерата- светът, плътта или дявола. Допълнително доказателство за Господната увереност в нас в чрез разкриването на Неговия характер и план, което трябва да увеличи намаленото ниво на молитва и почит. Ако нашите сърца са добра почва, те биха донесли по- голямо изобилие. Z.’96-161R2004:6