1:1 Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите,
1:2 и всичките братя, които са с мене, към галатийските църкви:
1:3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога Отца и от нашия Господ Исус Христос,
1:4 Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят ( Или Век ) според волята на нашия Бог и Отец.
1:5 Комуто да бъде славата до вечни векове. Амин
1:6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие;
1:7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
1:8 Но ако и сами ние, или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
1:9 Както ей сега казвахме, така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
1:10 Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга.
1:11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
1:12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исуса Христа.
1:13 Защото сте чули за някогашната моя обхода в юдейската религия, как чрезмерно гонех Божията църква и я разорявах.
1:14 И напредвах в юдейската религия повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях по-голям ревнител за преданията от бащите ми.
1:15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и презовал чрез Своята благодат,
1:16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, от същия час не се допитах до плът и кръв,
1:17 нито възлязох в Ерусалим при ония, които бяха апостоли преди мене, но заминах за Арабия, и пак се върнах в Дамаск.
1:18 Тогава, след три години, възлязох в Ерусалим за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
1:19 а друг от апостолите не видях, освен Якова, брата Господен.
1:20 (А за това, което ви пиша, ето, пред Бог ви уверявам, че не лъжа).
1:21 После дойдох в сирийските и киликийските страни.
1:22 И лично не бях още познат на Христовите църкви в Юдея;
1:23 а само слушаха, че оня, който по едно време ги е гонел, сега проповядвал вярата, която някога разорявал.
1:24 И славеха Бога поради мене.


2:1 Тогава след четиринадесет години, пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2:2 (А възлязох по откровение). И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но частно пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
2:3 Но даже Тит, който бе с мене, ако и да беше грък, не бе принуден да се обреже;
2:4 и то поради лъжебратята, които бяха се вмъкнали да съгледват свободата, която имаме в Христа Исуса, за да ни поробят;
2:5 на които, ни за час не отстъпихме да им се покорим, за да пребъде с вас истината на благовестието.
2:6 А тия, които се считаха за нещо, (каквито и да са били, на мене е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тия именити, казвам, не прибавиха нищо повече на моето учение;
2:7 а напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петра между обрязаните,
2:8 (защото, който подействува в Петра за апостолство между обрязаните, подействува и в мене за апостолство между езичниците),
2:9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Иоан, които се считаха за стълбове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те между обрязаните.
2:10 Искаха само да помним сиромасите, което също нещо и ревностно желаех да върша.
2:11 А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих в очи, защото беше се провинил.
2:12 Понеже, преди да дойдеха някои от Якова, той ядеше заедно с езичниците; а когато те дойдоха, оттегли се и странеше от тях, защото се боеше от образованите.
2:13 И заедно с него лицемерствуваха и другите юдеи, така щото и Варнава се увлече от лицемерието им.
2:14 Но, като видях, че не постъпват право по истината на благовестието, рекох на Кифа пред всичките: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, как принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
2:15 Ние, които сме по природа юдеи, а не грешници от езичниците
2:16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исуса Христа, и ние повярвахме в Христа Исуса, за да се оправдаем чрез вяра в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя твар.
2:17 Но, когато искахме да се оправдаем чрез Христа, ако и ние сме се намерили грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
2:18 Защото, ако градя отново онова, което съм развалил, показвам себе си престъпник.
2:19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
2:20 Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
2:21 Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.


3:1 О, неомислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат?
3:2 Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от зокона ли получихти Духа, или чрез вяра в евангелското послание?
3:3 Толкоз ли сте несмислени, че, като почнахте в Духа, сега се усъвършенствувате в плът?
3:4 Напусто ли толкоз страдахте? Ако наистина е напусто!
3:5 Прочее, Тоя, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона да върши това, или чрез вяра в посланието,
3:6 както с Авраама, който повярва в Бога и му се вмени за правда?
3:7 Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада;
3:8 и писанието като предвиде, че Бог чрез вяра щеше да оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраама, казвайки: "В тебе ще се благословят всичките народи".
3:9 Така щото тия, които имат вяра се благословят с вярващия Авраам.
3:10 Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: "Проклет е всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".
3:11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, "че праведния чрез вяра ще живее";
3:12 а законът не действува чрез вяра, но казва: "Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него".
3:13 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет ( Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор-5:21 ) за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";
3:14 така щото благословението, дадено от Авраама, да дойде чрез Христа Исуса на езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
3:15 Братя, (по човешки говоря) едно завещание, даже ако е само човешко, еднаж потвърди ли се, не се разваля, нито на него се прибавя нещо, от никого.
3:16 А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: "и на потомците", като на мнозина, но като за един: "и на твоя потомък", Който е Христос.
3:17 И това казвам, че завет, предварително потвърден, от Бога, не може да бъде развален от закона, станал на четиристотин и тридесет години по-после, така щото да се унищожи обещанието.
3:18 Защото, ако наследството е чрез закона, не е вече чрез обещание; но Бог го подари на Авраама с обещание.
3:19 Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.
3:20 Но ходатаят не ходатайствува за един; а Бог, Който дава обещание, е един.
3:21 Тогава, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
3:22 Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват.
3:23 А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която искаше да се открие.
3:24 Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.
3:25 Но след идването на вярата не сме вече под детеводител.
3:26 Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.
3:27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли.
3:28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито освободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.
3:29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.


4:1 Казвам още: До тогаз, докато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,
4:2 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.
4:3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;
4:4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
4:5 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.
4:6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърдцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
4:7 Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.
4:8 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;
4:9 а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате?
4:10 Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
4:11 Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.
4:12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,
4:13 но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;
4:14 но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.
4:15 Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.
4:16 Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?
4:17 Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.
4:18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.
4:19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,
4:20 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
4:21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?
4:22 Защото е писано, че Авраам имаше два сина, един от слугинята и един от свободната;
4:23 но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.
4:24 И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.
4:25 А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.
4:26 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;
4:27 защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чедата на самотната, нежели чадата на омъжената".
4:28 А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.
4:29 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.
4:30 Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защо, синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".
4:31 За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.


5:1 Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
5:2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате Христос никак нямя да ви ползува.
5:3 Да! повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да ивпълни целия закон.
5:4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона сте се отлъчили от Христа, отпаднали сте от благодатта.
5:5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.
5:6 Понеже в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вяра, която действува чрез любов.
5:7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?
5:8 Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал.
5:9 Малко квас заквасва цялото тесто.
5:10 Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да е бил той.
5:11 И аз братя, защо още да бъда гонен, ако продължавам да проповядвам обрязване? защото тогава съблазънта на кръста би се махнала.
5:12 Дано се отсечеха ония, които ви разколебават.
5:13 Защото вие, братя, на свободата бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.
5:14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая "Да обичаш ближния си както себе си".
5:15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.
5:16 Прочее казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.
5:17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да можете да правите това, което искате.
5:18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
5:19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
5:20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
5:21 зависти, пиянства, пирувания и там подобни; за които ви предупреждавам, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
5:22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност,
5:23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
5:24 А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите й.
5:25 Ако по Дух живеем, по Дух и да ходим.
5:26 Да не ставаме щеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.


6:1 Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но всекиму казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.
6:2 Един другиму тегобите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.
6:3 Защото, ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.
6:4 Но всеки нека изпита своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
6:5 защото всеки има да носи своя си товар.
6:6 А тоя, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.
6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и пожъне.
6:8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
6:9 Да не ни дотегнува да вършим добро; защото ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.
6:10 И тъй, доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
6:11 Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!
6:12 Ония, които желаят да покажат добра представа в плътския живот, те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.
6:13 Защото и сами тия, които се обрязват, не пазят закона, но желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски живот
6:14 А далече от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат и аз за света
6:15 Защото в Христа Исуса нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.
6:16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.
6:17 Отсега нататък никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си белезите на [Господа] Исуса.
6:18 Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух. Амин.