1:1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол Исус Христов, и брат Состен,
1:2 до Божията църква, която в Коринт, до осветените в Христа Исуса, призовани да бъдат светии заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исуса Христа, нашия Господ, Който е и техен и наш:
1:3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога нашия Отец и от Господа Исуса Христа
1:4 Винаги въздавам благодарения на моя Бог за вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христа Исуса
1:5 че обогатихте се чрез Него в всичко, в пълна сила да говорите за Него.
1:6 (по който начин се потвърди свидетелствуването за Христа между вас),
1:7 така щото вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явлението на нашия Господ Исус Христос,
1:8 Който и докрай ще ви отвърждава, та да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
1:9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Сина Му Исуса Христа нашия Господ.
1:10 Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие, и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
1:11 Защото някои от Хлоините домашни ми явиха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.
1:12 С това искам да кажа, че всеки от вас дума: Аз съм Павлов; а аз Аполосов; а аз Кифов; а пък аз Христов.
1:13 Нима се е разделил Христос? Павел ли се разпна за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
1:14 Благодаря Богу, че не съм кръстил никого от вас, освен Криспа и Ганя,
1:15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.
1:16 Кръстих още и Стефаниновия дом; освен тия, не помня да съм кръстил никой друг.
1:17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовия кръст от значението си.
1:18 Защото словото на кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
1:19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростт на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля".
1:20 Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
1:21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
1:22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
1:23 а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост;
1:24 но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос е Божия Сила и Божия премъдрост.
1:25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците.
1:26 Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
1:27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните;
1:28 още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия които ги има,
1:29 за да не се похвали нито една твар пред Бога.
1:30 А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление;
1:31 тъй щото, както е писано, "който се хвали, с Господа да се хвали".
2:1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;
2:2 защото бях решил да не зная между вас нещо друго, освен Исуса Христа, и то Христа (Гръцки: Него. ) разпнат.
2:3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.
2:4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила;
2:5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
2:6 Обаче, ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от тоя век, нито от властниците на тоя век, които преминават;
2:7 но поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.
2:8 Никой от властниците на тоя век не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпнали Господа на славата.
2:9 А, според както е писано: "Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят".
2:10 А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
2:11 Защото кой човек знае що има у човека, освен духът на човека, който е в Него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божият Дух.
2:12 А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
2:13 което и възвестяваме, не с думи научени от човешка мъдрост, но с думи научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
2:14 Но естествения човек не подбира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно.
2:15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
2:16 Защото, "Кой е познал ума на Господа, За да може да го научи?" А ние имаме ум Христов.
3:1 И аз, братя, не можах да говоря на вас, като на духовни, но като на плътски, като на младенци в Христа.
3:2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да го приемете, а и сега още не можете.
3:3 Понеже и досега сте плътски; защото, докато има между вас завист и разпра, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по човешки?
3:4 Защото, кога един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
3:5 Какво е, прочее, Аполос, и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всеки от тях.
3:6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
3:7 И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте.
3:8 Прочее, тоя, който сади, и тоя, който пои, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
3:9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
3:10 Според дадената ми Божия благодат, като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея.
3:11 Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.
3:12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено, слама,
3:13 всекиму работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита работата на всекиго каква е.
3:14 Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда.
3:15 А тоя, комуто работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но тъй като през огън.
3:16 Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас?
3:17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие.
3:18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според тоя век, нека стане глупав за да бъде мъдър.
3:19 Защото мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъртвите в лукавството им";
3:20 и пак: "Господ знае, разсъжденията на мъдрите са суетни".
3:21 Затова никой да се не хвали с човеците. Защото всичко е ваше;
3:22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
3:23 а вие сте Христови, а Христос Божий.
4:1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
4:2 При туй, което тук се изисква от настойниците е, всеки да се намери верен.
4:3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
4:4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
4:5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
4:6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.
4:7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
4:8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате и то без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;
4:9 защото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;
4:10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.
4:11 Ние до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме.
4:12 трудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;
4:13 като ни злепоставят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.
4:14 Не пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.
4:15 Защото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.
4:16 Затова ви се моля, бъдете подражатели на мене.
4:17 По тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива пътища, каквито получавам навсякъде във всяка църква.
4:18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
4:19 Но, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.
4:20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
4:21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
5:1 Дори се чува, че между вас имало блудодеяние, и то такова блудодеяние, каквото нито между езичниците се намира, именно, че един от вас има бащината си жена.
5:2 И вие сте се възгордели, вместо да сте скърбили, за да се отлъчи измежду вас тоя, който е сторил туй нещо.
5:3 Защото аз, ако и да не съм телесно при вас, но като съм при вас с духа си, като че ли съм при вас, осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, оногова, който така е сторил това,
5:4 (като се събра моят дух с вас заедно с властта на нашия Господ Исус),
5:5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.
5:6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
5:7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].
5:8 Затова нека празнуваме, не със стар квас, нито с квас от злоба и безчестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
5:9 Писах ви в посланието си да се не сношавате с блудници,
5:10 не че съм искал да кажа за блудниците на тоя свят, или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
5:11 но в действителност ви писах да се не сношавате с някого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв нито да ядете заедно.
5:12 Защото, каква работа имам да съдя вънкашни човеци? Не съдите ли вие вътрешните.
5:13 докато вънкашните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек изпомежду си.
6:1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
6:2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най малките работи?
6:3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи;
6:4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо?
6:5 Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6:6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите?
6:7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас гдето имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? защо по-добре не бъдете ограбени?
6:8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
6:9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,
6:10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.
6:11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господа Исуса Христа и в Духа на нашия Бог.
6:12 Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо.
6:13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
6:14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
6:15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христа? И тъй, да отнема ли от Христа частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде?
6:16 Или не знаете, че който се съвъкупява с блудница е едно тяло с нея? защото "ще бъдат", казва, "двамата една плът".
6:17 Но, който се съединява с Господа е един дух с Него.
6:18 Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудствува, съгрешава против своето си тяло.
6:19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
6:20 защото сте били с цена купени; затова прославяте Бога с телата си, [и с душите си, които са Божии].
7:1 А относно това, що ми писахте: Добре е човек да се не докосва до жена.
7:2 Но, за да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена, и всяка жена да има свой мъж.
7:3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа.
7:4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.
7:5 Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.
7:6 Но, това казвам, като позволение, а не като заповед.
7:7 Обаче, бих желал всичките човеци да бъдат какъвто съм аз. Но всеки има своя особен дар от Бога, един така, а друг инак.
7:8 А на неженените и вдовците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
7:9 Но, ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разжегват.
7:10 А на жените заръчвам, и то не аз, но Господ: Жена да не оставя мъжа си;
7:11 (но ако го остави, нека остане неомъжена, или нека се помири с мъжа си;) и мъж да не напуща жена си.
7:12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена, и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща.
7:13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си.
7:14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената, и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж; инак чедата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.
7:15 Но, ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог, обаче, ни е призвал към мир.
7:16 Защото отгде знаеш жено, дали не ще спасиш мъжа си? или отгде знаеш мъжо, дали не ще спасиш жена си?
7:17 Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всичките църкви.
7:18 Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да се не обрязва.
7:19 Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.
7:20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призван във вярата.
7:21 В положение на роб ли си бил призован? да те не е грижа, (но ако можеш и свободен да станеш, по-добре използувай случая);
7:22 защото, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христа.
7:23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.
7:24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.
7:25 Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.
7:26 И тъй, поради настоящата неволя, ето какво мисля за доброто, че е добре за човека така да остане както си е .
7:27 Вързан ли си в жена? не търси развързване. Отвързан ли си от жена? не търси жена.
7:28 Но, ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица, ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
7:29 Това само казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тия, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
7:30 и които плачат, като че не плачат; които се радват; като че не се радват; които купуват, като че нищо не притежават;
7:31 и които си служат със света, като че не са преданни на него: защото сегашното състояние(Гръцки: Образът ) на тоя свят преминава.
7:32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа;
7:33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
7:34 Тъй също има разлика между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си .
7:35 И това казвам за вашата собствена полза, не да ви държа с оглавник, но заради благоприличието, и за да служите на Господа без отвличане на ума.
7:36 Пак, ако някой мисли, че постъпва неприлично към дъщеря си девица, ако й е минала цветущата възраст, и ако трябва така да стане, нека прави каквото ще; не съгрешава, нека се женят.
7:37 Но който стои твърдо в сърцето си, и не бива принуден, но има власт да изпълни волята си, и е решил в сърцето си да държи дъщеря си девицата неомъжена, ще направи добре.
7:38 Така щото, който омъжи дъщеря си девицата добре прави; а който я не омъжи, ще направи по-добре
7:39 Жената е вързана до когато е жив мъжът й; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа.
7:40 Но, по моето мнение, по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
8:1 А относно идоложертването: Знам, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.
8:2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал както трябва да познава.
8:3 Но, ако някой люби Бога, той е познат от Него.
8:4 Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един.
8:5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много),
8:6 но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.
8:7 Но това знание го няма у всички; и някои, както и до сега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им като слаба, се осквернява..
8:8 Por t? ngr?nit nuk na ?on te Per?ndia; po t? ham?, nuk fitojm? asgj? m? tep?r dhe, po t? mos ham?, s'kemi gj? m? pak.
8:9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тая ваша свобода да стане спънка на слабите.
8:10 Защото, ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости, ако е слаб, та и той да яде идоложертвено?
8:11 И поради твоето знание слабият погива, братът, за когото е умрял Христос.
8:12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христа,
8:13 Затуй, ако това що ям съблазнява брата ми, аз няма да ям до века, за да не съблазня брата с.
9:1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?
9:2 На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.
9:3 Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;
9:4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?
9:5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?
9:6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?
9:7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
9:8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9:9 Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,
9:10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.
9:11 Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е , ако пожънем от вас телесното?
9:12 Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
9:13 Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?
9:14 Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
9:15 Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
9:16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.
9:17 Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:
9:18 И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.
9:19 Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.
9:20 На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.
9:21 На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.
9:22 На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.
9:23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.
9:24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.
9:25 И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.
9:26 И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;
9:27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.
10:1 Защото, братя, желая да знаете, че, макар да са били бащите ни всички под облака, и всички да са минали през морето,
10:2 и в облака и в морето всички да са били кръстени от Моисея,
10:3 и всички да са яли от същата духовна храна,
10:4 и всички да са пили от същото духовно питие, (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тая канара бе Христос),
10:5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги измори в пустинята.
10:6 А в тия неща те ни станаха примери, та да не похотствуваме за злото, както и те похотствуваха.
10:7 Нито бивайте идолопоклонници, както някои от тях според писаното: "Людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят".
10:8 Нито да блудствуваме, както блудствуваха някои от тях, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
10:9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитваха, и погинаха от змиите.
10:10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях, и погинаха от изтребителя.
10:11 А всичко това им се случи за примери, и се записа за поука нам, върху които са стигнали последните времена.
10:12 Тако щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
10:13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
10:14 Затова, въблюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
10:15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
10:16 Чашата, която биде благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме обещание в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
10:17 тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.
10:18 Гледайте Израиля по плът; тия, които ядат жертвите, нямат ли общение в олтара? Тогава що?
10:19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо, или че идолът е нещо? Не.
10:20 Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
10:21 Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.
10:22 Или искаме да подбудим Господа на ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
10:23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
10:24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
10:25 Всичко, що се продава на месарницата, яжте без да изпитвате за него заради съвестта си;
10:26 защото "Господна е земята и всичко що има в нея".
10:27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.
10:28 Но, ако някой ви рече: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради тогова, който ви е известил, и заради съвестта,
10:29 съвест, казвам, не твоята, но на другия; (понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?)
10:30 Ако аз с благодарение Богу участвувам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
10:31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите, всичко вършете за Божията слава.
10:32 Не ставайте съблазън ни на юдеи, ни на гърци, нито на Божията църква;
10:33 както и аз угождавам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
11:1 Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.
11:2 А похвалявам ви, че ме помните за всичко, като държите преданията тъй, както ви ги предадох.
11:3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.
11:4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
11:5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
11:6 Защото, която жена се не покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамотно за жена да си стриже косата, или да си бръсне главата, то нека се покрива.
11:7 Защото мъжът не трябва да си покрива си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
11:8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
11:9 понеже, мъжът не бе създаден за жената, а жената за мъжа).
11:10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт, заради ангелите.
11:11 (Обаче, нито жената е без мъжа, нита мъжът без жената, в Господа;
11:12 защото, както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога).
11:13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е, жената да се моли Богу гологлава?
11:14 Не учи ли и самото естество, че, ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
11:15 но, ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало?
11:16 Но, ако някой мисли да се препира за това, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
11:17 А като ви заръчвам следното, не ви похвалявам, защото се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
11:18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви; (и отчасти вярвам това;
11:19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви, кои са удобрените помежду ви);
11:20 прочее, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря;
11:21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другиго; и така един остава гладен, а друг се напива.
11:22 Що! къщи ли нямате, гдето да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и посрамяте тия, които нямат нищо? Що да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви похвалявам.
11:23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб,
11:24 и, като благодари, разчупи и рече: Това е Моето Тяло, което е [разчупено] за вас; туй правете за Мое възпоменание.
11:25 Така взе и чашата след вечерята и рече: Тая чаша е новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
11:26 Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете [тая] чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той.
11:27 Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
11:28 Но да изпитва човек себе си, и така да от хляба и да пие от чашата;
11:29 защото, който яде и пие без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си.
11:30 По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и са починали.
11:31 Но, ако разпознавахме сами себе си, не щяхме да бъдем съдени заедно със света.
11:32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
11:33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
11:34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А за останалите работи, ще ги наредя, когато дойда.
12:1 При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби.
12:2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към нямите идоли, както и да ви водеха.
12:3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
12:4 Дарбите са различни; но Духът е същият.
12:5 Службите са различни; но Господа е същият.
12:6 Различни са и действията; но Бог е същият. Който върши всичко във всичките човеци.
12:7 А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза.
12:8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
12:9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
12:10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.т
12:11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
12:12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
12:13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
12:14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
12:15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
12:16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
12:17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото тяло беше слух, где щеше да е обонянието?
12:18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
12:19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
12:20 Но сега те са много части, а едно тяло.
12:21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш;или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
12:22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
12:23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.
12:24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;
12:25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
12:26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
12:27 А вие сте от Христово тяло, и по отделно части от Него.
12:28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.
12:29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?
12:30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
12:31 Копнейте за по-големи дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.
13:1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
13:2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
13:3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
13:4 Любовта дъблго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
13:5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
13:6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
13:7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
13:8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
13:9 Защото отчасти знаем и отчасти проракуваме;
13:10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
13:11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
13:12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще познавам напълно, както и съм бил напълно познат.
13:13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
14:1 Следвайте любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.
14:2 Защото, който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не му разбира, понеже с духа си говори тайни.
14:3 А който пророкува, той говори но човеци за назидание, за уважение и за утеха.
14:4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
14:5 Желал бих всички вие да говорите езици, а повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
14:6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползувам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поука?
14:7 Даже и бездушните неща, като свирка и гъдулка, когато издават глас, ако не издават отличителни звукове, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
14:8 Защото тръбата ако издадеше неопределен глас, кой би се приготвил за бой?
14:9 Също така, ако вие не изговаряте с гласа си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? защото ще говорите на вятъра.
14:10 Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.
14:11 Ако, прочее, не разбера значението на гласа, ще бъда другоезичен за този, който говори; И тоя, който говори ще бъде другоезичен за мене.
14:12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
14:13 Затова, който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14:14 Защото, ако се моли на непознат език, духът ми се моли а умът ми не дава плод.
14:15 Тогава що? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
14:16 Иначе, ако славословиш с духа си как ще рече: Амин, на твоето блгодарение оня, който е в положението на простите, като знае що говориш?
14:17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
14:18 Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви;
14:19 обаче, в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
14:20 Братя, не бивайте деца по ум, но, бидейки дечица по злобата, бивайте пълнолетни по ум.
14:21 В закона е писано: "Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на тия люде; и нито така ще Ме послушат", казва Господ.
14:22 Прочее, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
14:23 И тъй, ако се събере цялата църква, и всички говорят на непознати езици, и влизат хора прости или невярващи, не ще ли кажат, че вие сте полудели?
14:24 Но ако всички пророкуват, и влезе някой невярващ или прост, той се обвинява от всички, и се осъжда от всички;
14:25 тайните на сърцето му стават явни; и тъй, той ще падне на лицето си, ще се поклони Богу и ще изповядва, че наистина Бог е между вас.
14:26 Тогава, братя, що става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.
14:27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама, или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
14:28 Но ако няма тълкувател, такъв нека мълчи в църква, и нека говори на себе си и на Бога.
14:29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
14:30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъква.
14:31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
14:32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
14:33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир, както и поучавам по всичките църкви на светиите.
14:34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва законът.
14:35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамотно жена да говори в църква.
14:36 Що? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
14:37 Ако някой мисли, че е пророк или духовеня, нека признае, че това, което ви пиша е заповед от Господа.
14:38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
14:39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате, и не забранявайте да се говорят и езици.
14:40 Обаче, всичко нека става с приличие и ред.
15:1 Още, братя, напомнювам ви благовестието, което ви проповядвах, което приехте, в което стоите,
15:2 чрез което се и спасявате, ако го държите според както съм ви го благовестил, освен ако сте напразно повярвали.
15:3 Защото първо ви предадох онова, което приех, че Христос умря за греховете ни според писанията;
15:4 че бе погребан; че биде възкресен на третия ден според писанията;
15:5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
15:6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
15:7 че после се яви на Якова, тогава на всички апостоли;
15:8 а най-после от всички яви се на мене, като на някой изверг.
15:9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека защото гоних Божията църква,
15:10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, не аз, обаче, но Божията благодато, която беше с мене.
15:11 И тъй, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядвахме и те и аз, и вие така сте повярвали.
15:12 Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
15:13 N? qoft? se nuk ka ringjallje t? t? vdekurve, as Krishti nuk u ringjall.
15:14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е нашата вяра.
15:15 При това, ние се намираме лъжесвидетели Божии; защото свидетелствувахме за Бога, че е възкресил Христа, Когото не е възкресил, ако е тъй, че мъртвите не възкресяват;
15:16 защото, ако мъртвите не се възкресяват, то нито Христос е бил възкресен;
15:17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяря, вие сте още в греховете си.
15:18 Тогава и тия, които са починали в Христа, са погинали.
15:19 Ако само в тоя живот се надяваме на Христа, то от всичките човеци ние сме най-много за съжаление.
15:20 Но сега Христос е бил възкесен, първият плод на починалите.
15:21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
15:22 Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.
15:23 Но всеки на своя ред: Христос първия плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови;
15:24 Тогава ще бъде краят, когато ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
15:25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под нозете Си.
15:26 И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена,
15:27 защото Бог "е покорил всичко под нозете Му" А когато ще е казъл, че всичко е вече покорено, (с явно изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
15:28 когато казвам, ще Му е било покорено всичко, тогава и Сам Синът ще покори Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог все във все.
15:29 Иначе, какво ще правят тия, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите никак не се възкресяват, защо и ще се кръщават заради тях?
15:30 Защо и ние се излагаме на бедствия всеки час?
15:31 Братя, с похвалата, с която се гордея за вас в Христа Исуса нашия Господ, аз всеки ден умирам.
15:32 Ако, по човешки казано, съм се борил с зверовете в Ефес, какво ме ползува? Ако мъртвите не се възкресяват "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
15:33 Не се мамете. "Лошите другари покваряват добрите нрави".
15:34 Отрезнявайте към правдата. и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да ви направя да се засрамите.
15:35 Но някой ще рече; Как се възкресяват мъртвите? и с какво тяло ще дойдат?
15:36 Безумецо, това което ти сееш, не оживявя, ако не умира.
15:37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
15:38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
15:39 Всяка плът не е еднаква; но друга е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
15:40 Има и небесни тела и земни тела, друга е, обаче, славата на небесните, друга на земните.
15:41 Друг е блясъкът на слънцето, друг на луната и друг блясъкът на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясъка.
15:42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
15:43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
15:44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
15:45 Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворещ дух.
15:46 Обаче, не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.
15:47 Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето.
15:48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
15:49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
15:50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението.
15:51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
15:52 в една минута, в миг на око, при последната тръба; защото тя ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
15:53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие.
15:54 А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".
15:55 О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?
15:56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
15:57 но благодарение Богу, Който ни дава победа чрез нашия Господ Исус Христос.
15:58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празден.
16:1 А колкото за събирането на милостинята за светиите, правете и вие както наредих в галатийските църкви.
16:2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си, и да го има при себе си, за да не стават събирания, когато дойда.
16:3 И когато дойда, ще изпратя с писма ония, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
16:4 и ако заслужавам да отида и аз, те ще отидат с мене.
16:5 Защото ще дойда при вас след като мина през Македония; (понеже през Македония минавам);
16:6 а може би да поостана при вас, или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие на където отида.
16:7 Защото не ми се иска да ви видя сега на заминаване; но надявам се да остана при вас известно време, ако позволи Господ.
16:8 А ще се бавя в Ефелс до Петдесетницата,
16:9 защото ми се отвориха големи врата за работа, има и много противници.
16:10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той работи Господното дело както и аз;
16:11 затова, никой да не го презира. Но изпратете го с мир да дойде при мен, защото го очаквам с братята.
16:12 А колкото за брат Апостола, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; ще дойде, обаче, когато намери случай.
16:13 Бдете, стойте твърдо във вярата си, бъдете мъжествени, укрепявайте се.
16:14 Всичко у вас да става с любов.
16:15 Още ви моля, братя: вие знаете, че Стефаниновото семейство е първият плод на Ахаия, и че те са посветили себе си да служат на светиите;
16:16 добре, на такива да се подчинявате и вие, и на всеки, който помага в делото и се труди.
16:17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фортуната и на Ахаика, защото те запълниха лишението ми от власт;
16:18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци.
16:19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Нарочно ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с домашната си църква.
16:20 Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един друг със света целувка.
16:21 Поздравът пиша аз, Павел, със собствената си ръка.
16:22 Който не люби Господа да бъде проклет. Господ наш иде.
16:23 Благодатта на Господа Исуса Христа да бъде с вас.
16:24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христа Исуса. Амин.