1:1 О И в часа на каденето цялото множество на людете се молеше отвън.
1:2 О И, ето, ще млъкнеш, и не ще можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва думите ми, които ще се сбъднат своевременно.
1:3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко от началото, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле,
1:4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван.
1:5 В дните на Юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отред, на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци, и се наричаше Елисавета.
1:6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всичките Господни заповеди и наредби.
1:7 И нямаха чадо, понеже Елисавета беше неплодна, а и двамата бяха в напреднала възраст.
1:8 И като свещенодействуваше той пред Бога по реда на своя отред,
1:9 по обичая на свещеничеството, нему се падна по жребие да влезе в Господния храм и да покади.
1:10 Nd?rkaq mbar? turma e popullit rrinte jasht? e lutej, n? or?n e temjanit.
1:11 И яви му се ангел от Господа, стоящ отдясно на кадилния олтар.
1:12 И Захарий като го видя, смути се, и страх го обзе.
1:13 Но ангелът му рече: Не бой се, Захари; защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Иоан.
1:14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение.
1:15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си.
1:16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог.
1:17 Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърна сърцата на бащите към чадата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ.
1:18 А Захария рече на ангела: По какво ще узная това? Защото аз съм стар, и жена ми е в напреднала възраст.
1:19 Ангелът в отговор му каза: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога; и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това.
1:20 Dhe ja, ti do t? jesh i pagoj? dhe nuk do t? mund t? flas?sh deri n? at? dit? kur do t? ndodhin k?to gj?ra, sepse nuk u ke besuar fjal?ve t? mia, t? cilat do t? p?rmbushen n? koh?n e tyre''.
1:21 И людете чакаха Захария, и се чудеха, че се бави в храма.
1:22 А когато излезе, не можеше да им продума; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знакове и оставаше ням.
1:23 И като се навършиха дните на службата му, той отиде у дома си.
1:24 А след тия дни жена му Елисавета зачна; и криеше се пет месеца, като казваше:
1:25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме корят.
1:26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,
1:27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария.
1:28 И като дойде ангелът при нея, рече: Здравей благодатна! Господ е с тебе, [благословена си ти между жените].
1:29 А тя много се смути от думата му и в недоумение беше, какъв ли ще бъде тоя поздрав.
1:30 И ангелът - рече: Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение.
1:31 И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, Когото ще наречеш Исус.
1:32 Той ще бъде велик, и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давида.
1:33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му не ще има край.
1:34 А Мария рече на ангела: Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?
1:35 И ангелът в отговор - рече: Святият дух ще дойде върху ти и силата но Всевишния ще те осени; за туй, и святото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.
1:36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е зачнала син; и това е шестия месец за нея, която се казваше неплодна.
1:37 Защото за Бога няма невъзможно нещо.
1:38 И Мария рече: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал. И ангелът си отиде от нея.
1:39 През тия дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един Юдов град,
1:40 и влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета.
1:41 И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата -; и Елисавета се изпълни със Святия Дух,
1:42 и като извика със силен глас рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!
1:43 И от какво ми е тая чест, да дойде при мене майката на моя Господ?
1:44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.
1:45 И блажена е тая, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното - от Господа.
1:46 И Мария каза: Величае душата ми Господа,
1:47 и зарадва се духът ми в Господа, Спасителя мой,
1:48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята си; и ето, отсега ще ме ублажават всичките родове.
1:49 Защото Силният извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име.
1:50 И, през родове и родове, Неговата милост е върху ония, които Му се боят.
1:51 Извърши силни дела със Своята мишца; разпръсна ония, които са горделиви в мислите на сърцето си.
1:52 Свали владетели от престолите им. И въздигна смирени.
1:53 Гладните напълни с блага. А богатите отпрати празни.
1:54 Помогна на слугата Си Израиля, за да помни да покаже милост.
1:55 (Както бе говорил на бащите ни). Към Авраама и към неговото потомство до века.
1:56 А Мария, като преседя с нея около три месеца, върна се у дома си.
1:57 А на Елисавета се навърши времето да роди; и роди син.
1:58 И като чуха съседите и роднините -, че Господ показал към нея велика милост, радваха се с нея.
1:59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по бащиното му име.
1:60 Но майка му в отговор каза: Не, но ще се нарече Иоан.
1:61 И рекоха -: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.
1:62 И запитаха баща му със знакове, как би искал той да го нарекат.
1:63 А той поиска дъсчица и написа тия думи: Иоан е името му. И те всички се почудиха.
1:64 И начаса му се отвориха устата, и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога.
1:65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея.
1:66 И всички, които чуха, пазеха това в сърцата си, казвайки: Какво ли ще бъде това детенце? Защото Господната ръка беше с него.
1:67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, казвайки:
1:68 Благословен Господ, израилевия Бог, защото посети Своите люде и извърши изкупление за тях.
1:69 И въздигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давида,
1:70 (Както е говорил чрез устата на святите Си от века пророци).
1:71 Избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,
1:72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет,
1:73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраама.
1:74 Да даде нам, бидейки освободени от ръката на неприятелите ни. Да му служим без страх,
1:75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни.
1:76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред лицето на Господа да приготвиш пътищата за Него.
1:77 3а да дадеш на Неговите люде да познаят спасение чрез прощаване греховете им,
1:78 поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,
1:79 за да осияе седящите в тъмнина и в мрачна сянка; така щото да отправи нозете ни в пътя на мира.
1:80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустините до деня, когато се яви на Израиля.


2:1 О Но ангелът им рече: Не бойте се, защото, ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всичките люде.
2:2 Това беше първото записване, откакто Квириний управляваше Сирия.
2:3 И всички отиваха да се записват, всеки в своя град.
2:4 И тъй, отиде и Йосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов),
2:5 за да се запише с Мария, която беше сгодена за него и беше непразна.
2:6 И когато бяха там, навършиха се дните - да роди.
2:7 И роди първородния си Син, пови Го, и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в страноприемницата.
2:8 И на същото място имаше овчари, които живееха в полето, и пазеха нощна стража около стадото си.
2:9 И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.
2:10 Por engj?lli u tha atyre: ''Mos druani, sepse un? po ju lajm?roj nj? g?zim t? madh p?r t? gjith? popullin;
2:11 Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ.
2:12 И това ще ви бъде знакът: ще намерите Младенец, повит и лежащ в ясли.
2:13 И внезапно, заедно с ангела, се намери множество небесно воинство, което хвалеше Бога, казвайки:
2:14 Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение.
2:15 Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.
2:16 И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосифа, и Младенеца лежащ в яслите.
2:17 И като видяха, разказаха каквото им беше известено за това детенце.
2:18 И всички които чуха, се зачудиха за това, което овчарите им казаха.
2:19 А Мария спазваше всички тия думи и размишляваше за тях в сърцето си.
2:20 И овчарите се върнаха, славещи и хвалещи Бога за всичко, що бяха чули и видели, според както им беше казано.
2:21 И като се навършиха осем дни и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела преди да е било зачнато в утробата.
2:22 Като се навършиха и дните за очистването им, според Мойсеевия закон, занесоха Го в Ерусалим за да Го представят пред Господа,
2:23 (както е писано в Господния закон, че всеки първороден младенец от мъжки пол ще бъде свят на Господа),
2:24 и да принесат жертва според казаното в Господния закон +две гургулици и две гълъбчета.
2:25 И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив, и чакаше утехата на Израиля; и Святият Дух беше в него.
2:26 Нему бе открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.
2:27 И по внушението на Духа той дойде в храма; и когато родителите внесоха детенцето Исус, за да сторят за Него по обичая на закона,
2:28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога, като каза:
2:29 Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир, според думата си;
2:30 защото видяха очите ми спасението,
2:31 което си приготвил пред всички люде;
2:32 светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.
2:33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
2:34 И Симеон го благослови, и рече на майка Му Мария: Ето, това детенце е поставено за падане и за ставане на мнозина в Израиля, и за белег, против който ще се говори.
2:35 Да! И на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
2:36 Имаше и някоя си Анна, Фануилова дъщеря, от Асировото племе; (тя беше в много напреднала възраст, като бе живяла с мъжа си седем години от девството си.
2:37 И беше вдовица за цели осемдесет и четири години), която не се отделяше от храма, дето нощем и денем служеше Богу в пост и молитва.
2:38 И тя, като се приближи, в същия час, благодареше Богу, и говореше за Него на всички, които ожидаха изкуплението на Ерусалим.
2:39 И като свършиха всичко, що беше според Господния закон, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
2:40 А Детенцето растеше, крепнеше, и се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат бе на Него.
2:41 И родителите Му ходеха всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата.
2:42 И когато Той беше на дванадесет години, като отидоха по обичая на празника,
2:43 и като изкараха дните и се връщаха, Момчето Исус остана в Ерусалим, без да знаят родителите Му.
2:44 А те, понеже мислеха, че Той е с дружината, изминаха един ден път, като Го търсеха между роднините и познатите си.
2:45 И като не Го намериха, върнаха се в Ерусалим и Го търсеха.
2:46 И след три дни Го намериха в храма, седнал между законоучителите, че ги слушаше и ги запитваше.
2:47 И всички, които Го слушаха, се учудваха на разума Му и на отговорите Му.
2:48 И като Го видяха, смаяха се; и рече Му майка Му: Синко, защо постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз, наскърбени, Те търсехме.
2:49 А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?
2:50 А те не разбраха думата, която им рече.
2:51 И Той слезе с тях, и дойде в Назарет, и там им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия думи в сърцето си.
2:52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.


3:1 О И множествата го питаха, казвайки: Тогава какво да правим?
3:2 при първосвещенството на Анна Каиафа, Божието слово дойде до Иоана, Захариевия син, в пустинята.
3:3 И той отиваше по цялата страна около Йордан и проповядваше кръщение на покаяние за прощаване на греховете,
3:4 както е писано в книгата с думите на пророк Исаия: +Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя за Господа, Прави направете пътеките Му.
3:5 Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите пътеки ще станат прави, И неравните места гладки пътища;
3:6 И всяка твар ще види Божието спасение+.
3:7 И тъй, той казваше на множествата, които излизаха да се кръщават от него: Рожби ехиднини! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
3:8 Прочее, принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не почвайте да си думате, имаме Авраама за баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама.
3:9 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата: и тъй, всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и в огън се хвърля.
3:10 Dhe turmat e pyesnin, duke th?n?: ''Dhe ne, pra, ?'t? b?jm??''.
3:11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото.
3:12 Дойдоха и бирниците да се кръстят, и му рекоха: Учителю, ние какво да правим?
3:13 Той им каза: Не изисквайте нищо повече от това, що ви е определено.
3:14 Питаха го и военослужащи, казвайки: а ние какво да правим? Каза им: Не насилвайте никого, нито наклеветявайте; и задоволявайте се със заплатите си.
3:15 И понеже людете бяха в недоумение, и всички размишляваха в сърцата си за Иоана, да не би той да е Христос,
3:16 Иоан отговори на всички, като каза: Аз ви кръщавам с вода, но иде Оня, Който е по-силен от мене, Комуто не съм достоен да развържа ремъка на обущата Му; Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън.
3:17 Той държи лопатата в ръката Си, за да очисти добре гумното Си и да събере житото в житницата Си; а плявата ще изгори в неугасимия огън.
3:18 И с много други увещания той благовестяваше на людете.
3:19 А четверовластникът Ирод, бидейки изобличаван от него, поради Иродиада, братовата си жена, и поради всичките други злини, които беше сторил Ирод,
3:20 прибави над всичко друго и това, че затвори Иоана в тъмницата.
3:21 И когато се кръстиха всичките люде, като се кръсти и Исус и се молеше, отвори се небето,
3:22 и Святият Дух слезе върху Него в телесен образ като гълъб, и глас дойде от небето, който казваше: Ти си Моят възлюбен Син; в тебе е Моето благоволение.
3:23 И сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава и, както мислеха, беше син на Йосифа, който бе син Илиев.
3:24 А, Илий, Мататов; Матат Левиев; Левий, Мелхиев; Мелхий, Яанайев; Яанай, Йосифов;
3:25 Йосиф Мататиев; Мататия, Амосов; Амос, Наумов; Наум, Еслиев; Еслий, Нагеев;
3:26 Нагей, Маатов; Маат, Мататиев; Мататия, Семеинов; Семеин, Иосехов; Иосех, Иодов;
3:27 Иода, Иоананов; Иоанан, Рисов; Риса, Зоровавелов; Зоровавел, Салатиилев; Салатиил, Нириев;
3:28 Нирий, Мелхиев; Мелхий, Адиев; Адий, Косамов; Косам, Елмадамов; Елмадам, Иров;
3:29 Ир, Исусов; Исус, Елиезеров; Елиезер, Иоримов; Иорим, Мататов; Матат, Левиев;
3:30 Левий, Симеонов; Симеон, Юдов; Юда, Йосифов; Йосиф, Иоанамов; Ионам, Елиакимов;
3:31 Елиаким, Мелеев; Мелеа, Менов; Мена, Мататов; Матата, Натанов; Натан, Давидов;
3:32 Давид, Есеев; Есей, Овидов; Овид, Воозов; Вооз, Салмонов; Салмон, Наасонов;
3:33 Наасон, Аминадавов; Аминадав, Арниев; Арний, Есронов; Есрон, Фаресов; Фарес, Юдов;
3:34 Юда, Яковов; Яков, Исааков; Исаак, Авраамов; Авраам, Таров; Тара, Нахоров;
3:35 Нахор, Серухов; Серух, Рагавов; Рагав, Фалеков; Фалек, Еверов; Евер, Салов;
3:36 Сала, Каинанов; Каинан, Арфаксадов; Арфаксад, Симов; Сим, Ноев; Ное, Ламехов;
3:37 Ламех, Матусалов; Матусал, Енохов; Енох, Яредов; Яред, Малелеилов; Малелеил, Каинанов;
3:38 Каинан, Еносов; Енос, Ситов; Сит, Адамов; а Адам, Божий.


4:1 А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,
4:2 дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.
4:3 И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.
4:4 А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек, [но с всяко Божие слово"].
4:5 Тогава, като Го възведе [на една планина] на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:
4:6 На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),
4:7 и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.
4:8 А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".
4:9 Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;
4:10 защото е писано: "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе да Те пазят:
4:11 и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".
4:12 А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".
4:13 И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.
4:14 А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.
4:15 И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.
4:16 И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.
4:17 И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:
4:18 "Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,
4:19 да проглася благоприятната Господна година".
4:20 И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.
4:21 И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.
4:22 И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?
4:23 А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.
4:24 И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
4:25 А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;
4:26 а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.
4:27 Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.
4:28 Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,
4:29 и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.
4:30 Но Той мина посред тях и си отиде.
4:31 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;
4:32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.
4:33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:
4:34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.
4:35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.
4:36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?
4:37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.
4:38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.
4:39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.
4:40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.
4:41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.
4:42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.
4:43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.
4:44 И проповядваше в галилейските синагоги.


5:1 А еднаж, когато народът Го притискаше да слуша Божието слово, Той стоеше при Генисаретското езеро.
5:2 И видя две ладии, спрени край езерото; а рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите си.
5:3 И като влезе в една от ладиите, която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от сушата; и седна та поучаваше народа от ладията.
5:4 И като престана да говори, рече на Симона: Оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за ловитба.
5:5 А Симон в отговор рече: Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме; но по Твоята дума ще хвърля мрежите.
5:6 И като сториха това, уловиха твърде много риба, така щото се прокъсваха мрежите им.
5:7 И извикаха съдружниците си от другата ладия да им дойдат на помощ; и те дойдоха и напълниха и двете ладии, до толкова, щото щяха да потънат.
5:8 А Симон Петър, като видя това, падна пред Исусовите колене и каза: Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.
5:9 Понеже той и всички, които бяха с него, се учудиха на ловитбата на рибите що уловиха,
5:10 също и Яков и Иоан, синове на Заведея, които бяха Симонови съдружници. А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
5:11 И когато извлякоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след Него.
5:12 И когато беше в един от градовете, ето, човек, който беше цял прокажен, като видя Исуса, падна на лицето си и Му се помоли, казвайки: Господи, ако искаш можеш да ме очистиш.
5:13 А Той простря ръка и се допря до него, и рече: Искам: бъди очистен! И на часа проказата го остави.
5:14 И Той му заръча, никому да не каже това: Но, за свидетелство на тях, иди, каза, и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си, според както е заповядал Моисей.
5:15 Но още повече се разнасяше вестта за Него; и големи множества се събираха да слушат и да се изцеляват от болестите си.
5:16 А Той се оттегляше в пустините и се молеше.
5:17 И през един от тия дни, когато Той поучаваше, там седяха фарисеи и законоучители, надошли от всяко село на Галилея, Юдея и Ерусалим; и сила от Господа бе с Него да изцелява.
5:18 И ето мъже, които носеха на постелка един болен човек, който беше паралитик; и опитаха се да го внесат вътре и да го сложат пред Него.
5:19 Но понеже не намериха през где да го внесат вътре, поради народа, качиха се на покрива, и през керемидите го спуснаха с постелката насред пред Исуса.
5:20 И Той, като видя вярата им рече: Човече, прощават ти се греховете.
5:21 Тогава книжниците и фарисеите почнаха да се препират, казвайки: Кой е Тоя, Който богохулствува? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?
5:22 Но Исус, като видя разискванията им, каза им в отговор: Защо разисквате в сърцата си?
5:23 Кое е по-лесно, да река: Прощават ти се греховете, или да река: Стани и ходи?
5:24 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове, (рече на паралитика): Казвам ти: Стани, дигни постелката си, и иди у дома си.
5:25 И начаса той стана пред тях, дигна това, на което лежеше, и отиде у дома си, като славеше Бога.
5:26 И те всички се учудиха и славеха Бога, и, изпълнени със страх, казваха: Днес видяхме пречудни неща.
5:27 След това Исус като излезе, видя един бирник, на име Левий, седящ в бирничеството, и рече му: Върви след Мене.
5:28 Той остави всичко, стана и тръгна след Него.
5:29 А Левий Му направи голямо угощение в къщата си; и имаше голямо множество бирници и други, които седяха на трапезата с тях.
5:30 А фарисеите и техните книжници роптаеха против учениците Му, казвайки: Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците?
5:31 Исус в отговор им рече: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
5:32 Не съм дошъл да призова праведните, но грешните на покаяние.
5:33 И те Му рекоха: Иоановите ученици често постят и правят молитви, така и фарисейските, а Твоите ядат и пият.
5:34 Исус им рече: Можете ли да накарате сватбарите да постят докато е с тях младоженецът?
5:35 Ще дойдат, обаче дни, когато младоженецът ще се отнеме от тях; тогава, през ония дни, ще постят.
5:36 Каза им още и притча: Никой не отдира кръпка от нова дреха да я тури на вехта дреха; инак и новата дреха се съдира, и кръпката от новата не прилича на вехтата.
5:37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак, новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят.
5:38 Но трябва да се налива ново вино в нови мехове.
5:39 И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро.


6:1 И една събота, [първата след втория ден на Пасхата], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
6:2 О И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
6:3 Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня, той и мъжете, които бяха с него,
6:4 как влезе в Божия дом, взе присъствените хлябове и яде, и даде на ония, които бяха с него, които хлябове не е позволено никой да яде, а само свещениците?
6:5 И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6:6 И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
6:7 И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще го изцели, за да могат да Го обвинят.
6:8 Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
6:9 Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? Добро ли да прави или зло? Да спаси ли живот или да погуби?
6:10 И като ги изгледа всички, рече на човека: Простри ръката си. И той направи така; и ръката му оздравя.
6:11 А те се изпълниха с луда ярост и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
6:12 През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
6:13 И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
6:14 Симона, когото и нарече Петър, и брата му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея,
6:15 Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
6:16 Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който и стана предател.
6:17 И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; спряха се там и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от Тирското и Сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
6:18 тоже и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
6:19 И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
6:20 Ai, si i drejtoi syt? nga dishepujt e vet, thoshte: ''Lum ju, t? varf?r, sepse juaja ?sht? mbret?ria e Per?ndis?''.
6:21 Блажени, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
6:22 Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчат от себе си и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
6:23 възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
6:24 Но горко на вас богатите; защото сте приели вече утехата си.
6:25 Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалеете и ще плачете.
6:26 Горко на вас, когато всички човеци ви захвалят, защото бащите им така правеха на лъжепророците.
6:27 Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
6:28 благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
6:29 На този, който те плесне по едната буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
6:30 Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
6:31 И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
6:32 Понеже ако обичате само ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
6:33 И ако правите добро само на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? Защото и грешниците правят същото.
6:34 И ако заемете само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
6:35 Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
6:36 Бъдете [прочее] милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
6:37 Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
6:38 давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
6:39 Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
6:40 Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенствува, ще бъде като учителя си.
6:41 И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
6:42 Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
6:43 Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
6:44 Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
6:45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
6:46 И защо Ме зовете: Господи, Господи, и не вършите това, което казвам?
6:47 Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
6:48 Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
6:49 А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и начаса рухна; и срутването на оная къща беше голямо.


7:1 След като свърши всичките Свои речи към людете, които Го слушаха*(Гръцки: В ушите на людете.), Исус влезе в Капернаум.
7:2 А на някой си стотник слугата, който му беше мил, боледуваше на умиране.
7:3 И като чу за Исуса, изпрати до Него някои юдейски старейшини да Го помолят да дойде и да оздрави слугата му.
7:4 Те, прочее, дойдоха при Исуса и Му се молеха усърдно, като казваха: Той заслужава да му сториш това;
7:5 защото обича нашия народ, и той ни е построил синагогата.
7:6 А когато Исус вървеше, с тях и не беше вече далеч от къщата, стотникът изпрати до Него приятели да Му кажат: Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под стряхата ми;
7:7 затова нито счетох себе си достоен да дойда при тебе; кажи само дума, и слугата ми ще оздравее.
7:8 Защото и аз съм човек, поставен под власт, и имам подчинени на мен войници; и казвам на един: Иди, и той отива; и на друг: Дойди, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и го прави.
7:9 Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия подир Него народ: Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.
7:10 И когато изпратените се върнаха в къщата, намериха слугата оздравял.
7:11 А скоро след това, Исус отиде в един град, наречен Наин; и с Него вървяха учениците Му и едно голямо множество.
7:12 И когато се приближи до градската порта, ето, изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, която беше и вдовица; и с нея имаше голямо множество от града.
7:13 И Господ, като я видя, смили се за нея и рече -: Недей плака!
7:14 Тогава се приближи и се допря до носилото; а носачите се спряха. И рече: Момче, казвам ти, стани!
7:15 И мъртвият се подигна и седна, и почна да говори. И Исус го даде на майка му.
7:16 И страх обзе всички, и славеха Бога, казвайки: Велик пророк се издигна между нас; и Бог посети Своите люде.
7:17 И това, което казваха, се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност.
7:18 И учениците на Иоана му известиха за всичко това.
7:19 И Иоан повика двама от учениците си и ги прати при Господа да кажат: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
7:20 И като дойдоха при Него човеците рекоха: Иоан Кръстител ни прати до Тебе да кажем: Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме?
7:21 И в същия час Той изцели мнозина от болести и язви, и зли духове, и на мнозина слепи подари зрение.
7:22 Тогава в отговор им каза: Идете и разкажете на Иоана това, което видяхте и чухте, че слепи прогледват, куци прохождат, прокажени се очистват, и глухи прочуват; мъртви биват възкресени, и на сиромасите се проповядва благовестието.
7:23 И блажен е оня, който не се съблазни в Мене.
7:24 А когато си отидоха пратените от Иоана, Исус почна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли от вятър разлюлявана?
7:25 Но какво излязохте да видите? Човек ли в меки дрехи облечен? Ето великолепно облечените и ония, които живеят разкошно, са в царските дворци.
7:26 Но какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
7:27 Това е оня, за когото е писано: "то, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ми пред Тебе"
7:28 Казвам ви: Между родените от жена няма по-голям от Иоана; обаче, по-малкият в Божието царство е по-голям от него.
7:29 (И всички люде и бирници, като чуха това, признаха Божията правда, като бяха се кръстили с Иоановото кръщение.
7:30 А фарисеите и законниците осуетиха Божията воля спрямо себе си, като не бяха се кръстили от него).
7:31 А на какво да уподобя човеците от това поколение? И на какво приличат?
7:32 Те приличат на деца, седящи на пазаря, които викат едно на друго, казвайки: Свирихме ви, и не играхте; ридахме, и не плакахте.
7:33 Защото Иоан Кръстител дойде, който нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
7:34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.
7:35 Но пак мъдростта се оправдава от всичките си чада.
7:36 И един от фарисеите го покани да яде с него; и Той влезе във фарисеевата къща и седна на трапезата.
7:37 И, ето, една жена от града, която беше грешница, като разбра, че седи на трапезата във фарисеевата къща, донесе алавастрен съд с миро.
7:38 И като застана отзаде при нозете Му и плачеше, почна да облива нозете Му със сълзи и да ги изтрива с косата си, целуваше нозете Му, и мажеше ги с мирото.
7:39 А като видя това фарисеят, който Го бе поканил, думаше в себе си, казвайки: Тоя ако беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница.
7:40 А Исус в отговор му рече: Симоне, имам нещо да ти кажа. А той рече: Учителю, кажи!
7:41 Някой си заемодавец имаше двама длъжника; единият дължеше петстотин динара, а другият петдесет.
7:42 И понеже нямаха с какво да му платят, той прости и на двамата. И тъй, кой от тях ще го обикне повече?
7:43 В отговор Симон рече: Мисля, че оня, комуто е простил повечето. А Той му рече: Право си отсъдил.
7:44 И като се обърна към жената, рече на Симона: Видиш ли тая жена? Влязох в къщата ти, и ти вода за нозете Ми не даде; а тя със сълзи обля нозете Ми, и с косата си ги изтри.
7:45 Ти целувка ми не даде; а тя, откак съм влязъл не е престанала да целува нозете Ми.
7:46 Ти с масло не помаза главата Ми; а тя с миро помаза нозете Ми.
7:47 Затова ти казвам: Прощават - се многото грехове; (защото тя обикна много); а комуто малко се прощава, той малко обича.
7:48 И рече -: Прощават ти се греховете.
7:49 И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да казват помежду си: Кой е тоя, който и греховете прощава?
7:50 И рече на жената: Твоята вяра те спаси; иди си с мир.


8:1 И скоро след това Исус ходеше по градове и села да проповядва и да благовестява Божието царство; и с Него бяха дванадесетте ученика,
8:2 и някои жени, които бяха изцелени от зли духове и болести: Мария, наречена Магдалина, от която бяха излезли седем бяса,
8:3 и Иоана жената на Иродовия настойник Хуза и Сусана и много други, които им услужваха с имота си.
8:4 И понеже се събра голямо множество, и дохождаха при Него от всеки град, рече с притча:
8:5 Сеячът излезе да сее семето си; и когато сееше, едно падна край пътя; и затъпка се, и небесните птици го изкълваха.
8:6 А друго падна на канарата; и щом поникна изсъхна, защото нямаше влага.
8:7 Друго пък падна всред тръните; и заедно с него порастнаха тръните и го заглушиха.
8:8 А друго падна на добра земя и като порастна, даде стократен плод. Като каза това, извика: Който има уши да слуша, нека слуша.
8:9 А учениците Му Го попитаха за значението на тая притча.
8:10 Той каза: На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство; а на другите се проповядва с притчи, тъй щото, като гледат, да не виждат, и като слушат, да не разбират.
8:11 Прочее, ето значението на притчата: Семето е Божието слово.
8:12 А посяното край пътя са тия, които са слушали; тогава дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят.
8:13 Падналото на канарата са тия, които, когато чуят, приемат словото с радост; но те, като нямат корен, временно вярват, а когато настане изпитание, отстъпват.
8:14 Падналото всред тръните са ония, които са слушали, и, като си отиват, заглъхват от грижи и богатства и житейски удоволствия и не дават узрял плод.
8:15 А посятото на добра земя са тия, които, като чуят словото, държат го в искрено и добро сърце, и дават плод с търпение.
8:16 И никой, като запали светило, не го покрива със съд, нито го туря под легло, но го туря на светилник, за да видят светлината тия, които влизат.
8:17 Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе наяве.
8:18 Затова, внимавайте как слушате; защото който има, нему ще се даде; а който няма, от него ще се отнеме и това, което мисли че има.
8:19 И дойдоха при Него майка Му и братята Му, но поради множеството не можаха да се приближат до Него.
8:20 И известиха Му: Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.
8:21 А Той в отговор им рече: Майка Моя и братя Мои са тия, които слушат Божието слово и го изпълняват.
8:22 А в един от тия дни Той влезе в ладия с учениците Си, и рече им: Да минем на отвъдната страна на езерото. И отплуваха.
8:23 А като плуваха, Той заспа; и ветрена буря се устреми върху езерото, и вълните ги заплашваха така щото бяха в опасност.
8:24 И дойдоха, разбудиха Го и казаха: Наставниче! Наставниче! Загиваме! А Той се събуди и смъмра вятъра и развълнуваната вода; и успокоиха се, и настана тишина.
8:25 И рече им: Где е вярата ви? А те уплашени се чудеха, и казваха си един на друг: Кой ли ще е Тоя, който заповядва и на ветровете и на водата, и те Му се покоряват?
8:26 И пристигнаха в Герасинската страна, която е срещу Галилея.
8:27 И като излезе на сушата, срещна Го от града някой си човек, който имаше бесове, и за дълго време не беше обличал дреха, и в къщи не живееше, но в гробищата.
8:28 Той, като видя Исуса, извика, падна пред Него, и рече със силен глас: Какво имаш Ти с мене Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се недей ме мъчи!
8:29 Защото Исус беше заповядал на нечистия дух да излезе от човека. Понеже много пъти бе го прихващал; и връзваха го с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше връзките, и бесът го гонеше по пустините.
8:30 Исус го попита: Как ти е името? А той каза: Легион, защото много бесове бяха влезли в него.
8:31 И молеха Го да не им заповяда да отидат в бездната.
8:32 А там имаше голямо стадо свини, което пасеше по хълма, и бесовете Го помолиха да им позволи да влязат в тях. И позволи им.
8:33 И като излязоха бесовете из човека и влязоха в свините, стадото се спусна по стръмнината в езерото и се издави.
8:34 А свинарите, като видяха станалото, прибягнаха и известиха за това в града и в селата.
8:35 И като излязоха да видят станалото и дойдоха при Исуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при Исусовите нозе, облечен и смислен; и изплашиха се.
8:36 И тия, които бяха видели това, разказаха им как излекувал бесния.
8:37 И цялото множество от Герасинската околност Му се помоли да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх; и Той влезе в ладията и се завърна.
8:38 А човекът, от когото бяха излезли бесовете, молеше Му се да бъде с него; но Исус го изпрати като каза:
8:39 Върни се у дома си и разкажи, какви неща ти стори Бог. И той отиде и разгласи по целия град, какви неща му стори Исус.
8:40 А когато се върна Исус, народът Го посрещна радостно, защото всички Го чакаха.
8:41 И, ето, дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата, и падна пред Исусовите нозе и Му се молеше да влезе в къщата му;
8:42 защото имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. И когато отиваше, народът Го притискаше.
8:43 И една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, и бе иждивила за лекари целия си имот, без да може да се излекува от никого,
8:44 се приближи изотзад та се допря до полата на дрехата Му; и на часа престана кръвотечението -.
8:45 И рече Исус: Кой се допря до Мене? И когато всички се отричаха, Петър и ония, които бяха с Него, казаха: Наставниче, народът Те притиска и гнети, [а Ти казваш: Кой се допря до Мене?]
8:46 Но Исус каза: Някой се допря до Мене; защото Аз усетих, че сила излезе от Мене.
8:47 И жената, като видя, че не се укри, дойде разтреперана и падна пред Него и извика пред всичките люде, по коя причина се допря до Него, и как на часа оздравя.
8:48 А той - рече: Дъщерьо, твоята вяра те изцели; иди си с мир!
8:49 Докато Той още говореше, дохожда някой си от къщата на началника на синагогата и казва: Дъщеря ти умря; не затруднявай Учителя.
8:50 А Исус като дочу това, отговори му: Не бой се; само вярвай, и тя ще се избави.
8:51 И когато дойде в къщата, не остави никой да влезе с Него, освен Петра, Иоана, Якова и бащата и майката на момичето.
8:52 И всички плачеха и го оплакваха. А Той им рече: Не плачете; защото не е умряло, а спи.
8:53 А те Му се присмиваха, понеже знаеха, че е умряло.
8:54 Но Той го хвана за ръката, и извика: Момиче, стани!
8:55 И върна се духът му, и то на часа стана; и Той заповяда да му дадат нещо да яде.
8:56 И родителите му се учудиха; а Той им заръча да не казват никому за станалото.


9:1 И като свика дванадесетте, даде им сила и власт над всички бесове, и да изцеляват болести.
9:2 И изпрати ги да проповядват Божието царство и да изцеляват болните.
9:3 И каза им: Не вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни пари, нито да имате по две ризи.
9:4 И в която къща влезете, там седете, и от там тръгвайте на път.
9:5 И ако някои не ви приемат, когато излизате от оня град отърсете и праха от нозете си, за свидетелство против тях.
9:6 И те тръгнаха и отиваха по селата и проповядваха благовестието и изцеляваха навсякъде.
9:7 А четверовластникът Ирод чу за всичко що ставало и беше в недоумение; защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;
9:8 други пък, че Илия се е явил; а други, че един от старовременните пророци е възкръснал.
9:9 И рече Ирод: Иоана аз обезглавих; но Кой е Тоя, за Когото слушам такива неща? И желаеше да Го види.
9:10 И като се върнаха апостолите, разказаха на Исуса все що бяха извършили; и Той ги взе и се оттегли насаме [в уединено място] до един град, наречен Витсаида.
9:11 А множествата, като разбраха това, отидоха подире Му; и Той ги посрещна с готовност, и им говореше за Божието царство, и изцеляваше ония, които имаха нужда от изцеление.
9:12 И като почна денят да преваля, дванадесетте се приближиха и Му рекоха: Разпусни народа за да отидат в околните села и колиби да нощуват и да си намерят храна, защото тука сме в уединено място.
9:13 Но Той им каза: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Нямаме повече от пет хляба и две риби, освен, да отидем ли и да купим храна за всички тия люде?
9:14 (Защото имаше около пет хиляди мъже). И каза на учениците Си: Накарайте ги да насядат на групи по петдесет души.
9:15 Те сториха така и накараха всички да насядат.
9:16 А той взе петте хляба и двете риби, и погледна към небето и ги благослови; и като ги разчупи, даваше на учениците да сложат пред народа.
9:17 И ядоха и всички се наситиха; и дигнаха къшеите, които им останаха, дванадесет коша.
9:18 И когато Той се молеше насаме, и учениците бяха с Него, попита ги, казвайки: Според както казва народът, Кой съм аз?
9:19 А в отговор те рекоха: Едни казват, че си Иоан Кръстител; а други_ Илия;_трети пък,_ че един от старовременните пророци е възкръснал.
9:20 Тогава им каза: А според, както вие мислите, Кой съм Аз? Петър в отговор рече: Божият Христос.
9:21 А Той им заръча, и заповяда да не казват никому, като рече:
9:22 Човешкият Син трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и книжниците, да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
9:23 Каза още и на всички: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден, и нека Ме следва.
9:24 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, той ще го спаси.
9:25 Понеже какво се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби или ощети себе си?
9:26 Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отца и на Своите ангели.
9:27 А казвам ви наистина, има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство.
9:28 И около осем дни след като каза това, Той взе със Себе Си Петра, Йоана и Якова, и се качи на планината да се моли.
9:29 И като се молеше, видът на лицето Му се измени, и облеклото Му стана бяло и бляскаво.
9:30 И, ето, двама мъже се разговаряха с Него; те бяха Моисей и Илия,
9:31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му*(Гръцки: Изхода.), която Му предстоеше да изпълни в Ерусалим.
9:32 А Петър и ония, които бяха с него, ги беше налегнал сън; но когато се разбудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.
9:33 И когато те се разделиха с Него, Петър рече на Исуса: Наставниче, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една, и една за Илия, без да знае какво дума.
9:34 И докато казваше това, дойде облак та ги засени; и учениците се уплашиха като влязоха в облака.
9:35 И дойде из облака глас, който каза: Този е Моят Син, Избраник Мой; Него слушайте!
9:36 И когато престана гласът, Исус се намери сам. И те замълчаха, и през ония дни не казваха никому нищо от това, що бяха видели.
9:37 И на следния ден, когато слязоха от планината, срещна Го голямо множество.
9:38 И, ето, един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единствено чадо.
9:39 И, ето, дух го прехваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, че той се запеня, и като го смазва, едвам го напуща.
9:40 И помолих Твоите ученици да го изгонят, но не можаха.
9:41 Исус в отговор рече: О роде неверен и извратен! докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тука.
9:42 И когато още идваше, бесът го тръшна и сгърчи силно; а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето, и върна го на баща му.
9:43 И всички се учудваха на Божието величие. А докато всички се чудеха на всичко, което правеше, Той рече на учениците Си:
9:44 Вложете в ушите си тия думи, защото Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце.
9:45 Но те не разбираха тая дума; тя бе скрита от тях за да не я разберат; а бояха се да Го попитат за тая дума.
9:46 И повдигна се между тях разискване, кой от тях ще бъде по-голям.
9:47 А Исус, като видя мисълта на сърцето им, взе едно детенце, постави го при Себе Си, и рече им:
9:48 Който приеме това детенце в Мое име, Мене приема; и който приеме Мене, приема Този, който Ме е изпратил; защото който е най-малък между всички вас, той е голям.
9:49 А Йоан продума и рече: Наставниче, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име: и му запретихме, защото не следва с нас.
9:50 А Исус му рече: Недейте му запрещава; защото, който не е против вас откъм вас е.
9:51 И когато се навършваха дните да се възнесе, Той насочи лицето Си да пътува към Ерусалим.
9:52 И проводи пред Себе Си пратеници, които отидоха и влязоха в едно самарянско село да приготвят за Него.
9:53 Но не Го приеха, защото лицето Му беше обърнато към Ерусалим.
9:54 Като видяха това учениците Му Яков и Йоан, рекоха: Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби [както стори и Илия]?
9:55 А Той се обърна та ги смъмра; [и рече: Вие не знаете на какъв сте дух; защото Човешкият Син не е дошъл да погуби човешки души, но да спаси].
9:56 И отидоха в друго село.
9:57 А като вървяха в пътя, един човек Му рече: Ще те следвам дето и да идеш.
9:58 Исус му каза: Лисиците си имат легловища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.
9:59 А на друг каза: Върви след Мене. А той рече: Господи, позволи ми първо да отида и погреба баща си.
9:60 Но Той му каза: Остави мъртвите да погребват своите мъртви; а ти иди и разгласявай Божието царство.
9:61 Рече и друг: Ще дойда след Тебе, Господи; но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си.
9:62 А Исус му каза: Никой, който е турил ръката си на ралото и гледа назад, не е годен за Божието царство.


10:1 След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
10:2 И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
10:3 Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
10:4 Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
10:5 И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
10:6 И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
10:7 И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
10:8 И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
10:9 и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10:10 А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
10:11 И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
10:12 Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
10:13 Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
10:14 Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
10:15 И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш.
10:16 Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
10:17 И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
10:18 А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
10:19 Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
10:20 Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
10:21 В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
10:22 Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
10:23 И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
10:24 Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
10:25 И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот?
10:26 А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
10:27 А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
10:28 Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
10:29 Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
10:30 В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
10:31 А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
10:32 Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
10:33 Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
10:34 приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
10:35 И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
10:36 Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
10:37 Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
10:38 И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
10:39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
10:40 А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
10:41 Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
10:42 но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.


11:1 И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Иоан е научил своите ученици.
11:2 А Той им каза: Когато се молите, думайте: Отче [наш, Който си на небесата], да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство, [да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята];
11:3 давай ни всеки ден ежедневния ни хляб;
11:4 и прости греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въвеждай ни в изкушение, [но избави ни от лукавия].
11:5 И каза им: Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ, и му рече: Приятелю, дай ми на заем три хляба,
11:6 понеже един мой приятел дойде у дома от път, и нямам какво да сложа пред него;
11:7 и ако той отвътре в отговор рече: Не ме безпокой; вратата е вече заключена, и децата ми са с мене на легло; не мога да стана да ти дам;
11:8 казвам ви, че даже ако не стане да му даде, защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва.
11:9 И аз ви казвам: Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори.
11:10 Защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на онзи, който хлопа, ще се отвори.
11:11 И кой е оня баща между вас, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Или, ако му поиска риба, наместо риба, ще му даде змия?
11:12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
11:13 И тъй, ако вие, които сте зли знаете да давате блага на чадата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на ония, които искат от Него!
11:14 Еднаж Той изгонваше един ням бяс; и като излезе бясът, немият проговори, и народът се почуди.
11:15 А някои от тях рекоха: Чрез началника на бесовете, Веелзевул, изгонва бесовете.
11:16 А други, изпитвайки Го, искаха от Него знамение от небето.
11:17 Но той, като знаеше техните помисли, каза им: Всяко царство, разделено против себе си, запустява, и дом, разделен против себе си,*(Гръцки: Против дома.) пада.
11:18 Така също, ако Сатана се раздели против себе си, как ще устои царството му? Понеже казвате, че изгонвам бесовете, чрез Веелзевула,
11:19 и ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, вашите синове чрез кого ги изгонват? Затова, те ще ви бъдат съдии.
11:20 Но ако Аз с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас.
11:21 Когато силният въоръжен човек пази двора си, имотът му е в безопасност.
11:22 Но когато един по-силен от него нападне и му надвие, взема му всичкото оръжие, на което се е надявал, и разподеля каквото грабне от него.
11:23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира заедно с Мене, той разпилява.
11:24 . Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва: Ще се върна в къщата си, отдето съм излязъл.
11:25 И като дойде, намира я пометена и наредена.
11:26 Тогава отива и взема със себе си седем други духове по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
11:27 Когато говореше това, една жена от множеството със силен глас Му рече: Блажена утробата, която Те е носила, и съсците, които си сукал.
11:28 А Той рече: По-добре кажи: Блажени ония, които слушат Божието слово и го пазят.
11:29 А когато народът се събираше около Него, почна да казва: Това поколение е нечестиво поколение; иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на [пророка] Иона.
11:30 Защото както Иона стана знамение на ниневийците, така и Човешкият Син ще бъде на това поколение.
11:31 Южната царица ще се яви на съда с човеците от това поколение и ще ги осъди, защото дойде от краищата на земята да чуе Соломоновата мъдрост; а, ето, тук има повече от Соломона.
11:32 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото се покаяха чрез Ионовата проповед; а, ето, тук има повече от Иона.
11:33 Никой, като запали светило, не го туря в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината ония, които влизат.
11:34 Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветлено; а когато е болнаво, и тялото ти е в мрак.
11:35 Затова, внимавай, да не би светлината в тебе да е тъмнина.
11:36 Ако, прочее, цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото се осветява със сиянието си.
11:37 Като говореше, един фарисей Го покани да обядва у него; и Той влезе и седна на трапезата.
11:38 Фарисеят се почуди, като видя, че Той не се оми първо преди обеда.
11:39 И Господ му каза: Сега вие фарисеите чистите външното на чашата и на паницата; а вашето вътрешно е пълно с грабеж и нечестие.
11:40 Несмислени! Тоя, който е направил външното, не е ли направил и вътрешното?
11:41 По-добре чистете вътрешното; и ето, всичко ще ви бъде чисто.
11:42 Но горко на вас фарисеи, защото давате десетък от гьозума, от седефчето и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов. Но тия трябваше да правите, а ония да не пренебрегвате.
11:43 Горко вам фарисеи! Защото обичате първите столове в синагогите и поздравите по пазарите.
11:44 Горко вам! Защото сте като гробове, които не личат, тъй щото човеците, които ходят по тях, не знаят.
11:45 И един от законниците в отговор Му рече: Учителю, като казваш това, и нас кориш.
11:46 А Той каза: Горко и на вас, законниците, защото товарите човеците с бремена, които тежко се носят; а сами вие нито с един пръст не се допирате до бремената.
11:47 Горко вам! Защото градите гробниците на пророците, а бащите ви ги избиха.
11:48 И тъй, вие свидетелствувате за делата на бащите си и се съгласявате с тях; защото те ги избиха, а вие им градите гробниците.
11:49 Затова и Божията премъдрост рече: Ще им пращам пророци и апостоли и едни от тях ще убият и изгонят;
11:50 за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света,_
11:51 от кръвта на Авела до кръвта на Захария, който загина между олтара и светилището. Да! Казвам ви, ще се изиска от това поколение.
11:52 Горко но вас, законници! Защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте, и на влизащите попречихте.
11:53 И като излезе оттам, книжниците и фарисеите почнаха яростно да Го преследват и да Го предизвикват да говори за още много неща,
11:54 като Го дебнеха, за да уловят нещо от думите Му.


12:1 Между това, като се събра едно многохилядно множество, дотолкова, че един други се тъпчеха, Той почна да говори на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.
12:2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.
12:3 Затова, каквото сте говорили на тъмно, ще се чуе на видело; и каквото сте казали на ухо във вътрешните стаи, ще се разгласи от покрива.
12:4 А на вас, Моите приятели, казвам: Не бойте се от тия, които убиват тялото, и след това не могат нищо повече да сторят.
12:5 Но ще ви предупредя от кого да се боите: Бойте се от онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! Казвам ви, от него да се боите.
12:6 Не продават ли се пет врабчета за два асария? И ни едно от тях не е забравено пред Бога.
12:7 Но вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
12:8 И казвам ви: Всеки, който изповяда Мене пред човеците, ще го изповяда и Човешкият Син пред Божиите ангели;
12:9 но ако се отрече някой от Мене пред човеците, ще бъде отречен пред Божиите ангели.
12:10 И всекиму, който би казал дума против Човешкия Син, ще му се прости; но ако някой похули Святия Дух, няма да му се прости.
12:11 И когато ви заведат в синагогите и пред началствата и властите, не се безпокойте как или какво ще отговорите, или какво ще кажете.
12:12 Защото Святият Дух ще ви научи в същия час, какво трябва да кажете.
12:13 И някой си от множеството Му рече: Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството.
12:14 А Той му каза: Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?
12:15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му.
12:16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод.
12:17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя, защото нямам где да събера плодовете си.
12:18 И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си, и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си.
12:19 И ще река на душата си: Душо, имаш много бла<%-9>г<%-27>'<%0>а, натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се.
12:20 А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде?
12:21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога.
12:22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.
12:23 Защото животът е повече от храната, и тялото_ от облеклото.
12:24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците!
12:25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?
12:26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго?
12:27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях.
12:28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери!
12:29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте;
12:30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това.
12:31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.
12:32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството.
12:33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда.
12:34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
12:35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени;
12:36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа.
12:37 Блажени ония слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи.
12:38 И ако дойде на втора стража, или на трета стража, и ги намери така, блажени са ония слуги.
12:39 Но това да знаете, че ако домакинът беше знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата.
12:40 Бъдете, прочее, и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син ще дойде.
12:41 Тогава Петър каза: Господи, само на нас ли казваш тая притча, или и на всичките?
12:42 Господ каза: Кой е, прочее, онзи верен и благоразумен настойник, когото господаря му ще постави над домочадието си, да им дава на време определената храна?
12:43 Блажен онзи слуга, чийто господар, когато си дойде, го намери, че прави така.
12:44 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
12:45 Но ако онзи слуга рече в сърцето си: Господарят ми се забави, и почне да бие момчетата и момичетата, да яде, да пие и да се опива,
12:46 то господарят на онзи слуга ще дойде в ден, когато той не го очаква и в час, който не знае, и, като го бие тежко, ще определи неговата участ с неверните.
12:47 И онзи слуга, като е знаел волята на господаря си, но не е приготвил, нито постъпил по волята му, ще бъде много бит.
12:48 А онзи, който не е знаел и е сторил нещо, което заслужава бой, малко ще бъде бит. И от всеки, комуто много е дадено, много и ще се изисква; и комуто са много поверили, от него повече ще изискват.
12:49 Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?
12:50 Но имам кръщение, с което трябва да се кръстя; и колко се утеснявам докле се извърши!
12:51 Мислите ли, че съм дошъл да дам мир на земята? Не, казвам ви, но по-скоро раздяла.
12:52 Защото отсега нататък петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.
12:53 Ще се разделят баща против син и син против баща; майка против дъщеря и дъщеря против майка; свекърва против снаха си и снаха против свекърва си.
12:54 Казваше още на народа: Когато видите облак да се издига от запад, веднага казвате: Дъжд ще вали, и така става.
12:55 И когато духа южен вятър казвате: Ще стане жега, и става.
12:56 Лицемери! Лицето на земята и на небето знаете да разтълкувате, а това време как не знаете да разтълкувате?
12:57 А защо и от само себе си не съдите що е право?
12:58 Защото, когато отиваш с противника си да се я явиш пред управителя, постарай се по пътя да се отървеш от него, да не би да те завлече при съдията и съдията да те предаде на служителя, и служителят да те хвърли в тъмница.
12:59 Казвам ти, никак няма да излезеш от там, докле не изплатиш и най-последното петаче.


13:1 В същото време присъствуваха някои, които известиха на Исуса за галилеяните, чиято кръв Пилат смесил с жертвите им.
13:2 И Той в отговор им рече: Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така?
13:3 Казвам ви, не; но ако се не покаете, всички така ще загинете.
13:4 Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим?
13:5 Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.
13:6 Каза и тая притча: Някой си имаше в лозето си посадена смоковница; и дойде да търси плод на нея, но не намери.
13:7 И рече на лозаря: Ето, три години как дохождам да търся плод на тая смоковница, но не намирам; отсечи я; защо да запразня земята?
13:8 А той в отговор му рече: Господарю, остави я и това лято, докле разкопая около нея и насипя тор;
13:9 и ако подир това даде плод, добре, но ако не, ще я отсечеш.
13:10 И една събота Той поучаваше в една от синагогите;
13:11 и ето една жена, която имаше дух, който - беше причинявал немощи за осемнадесет години; тя беше сгърбена и не можеше никак да се изправи.
13:12 А Исус, като я видя, повика я и рече -: Жено, освободена си от немощта си.
13:13 И положи ръце на нея; и на часа тя се изправи и славеше Бога.
13:14 А началникът на синагогата, като негодуваше за дето Исус в събота я изцели, проговаряйки рече на народа: Има шест дни, в които трябва да се работи; в тях, прочее, дохождайте и целете се, а не в съботен ден.
13:15 Но Господ в отговор му рече: Лицемери! В събота не отвързва ли всеки един от вас вола или осеела си от яслите и го завежда да го напоява?
13:16 А тая, като е Авраамова дъщеря, която Сатана е държал цели осемнадесет години, не трябваше ли да бъде развързана от тая връзка в съботен ден?
13:17 И като каза това, всичките Му противници се посрамиха, и целият народ се радваше за всичките славни дела, които се вършеха от Него.
13:18 Каза прочее: На какво прилича Божието царство? И на що да го уподобя?
13:19 Прилича на синапово зърно, което човек взе и пося в градината си; и то растеше и стана дърво, и небесните птици се подслоняваха по клончетата му.
13:20 И пак каза: На какво да уподобя Божието царство?
13:21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
13:22 И по пътя Си за Ерусалим, минаваше през градовете и през селата и поучаваше.
13:23 И някой си Му рече: Господи, малцина ли са, които се спасяват? А Той им каза:
13:24 Подвизавайте се да влезете през тесните врата; защото ви казвам, мнозина ще се стараят да влязат, и не ще могат,
13:25 след като стане домакинът и затвори вратата, и вие, като останете вън, почнете да хлопате на вратата и да казвате: Господи отвори; а Той в отговор ви каже: Не ви зная откъде сте.
13:26 Тогава ще почнете да казвате: Ядохме и пихме пред Тебе; и в нашите улици Си поучавал.
13:27 А Той рече: Казвам ви, не зная откъде сте; махнете се от Мене всички вие, които вършите неправда.
13:28 Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исаака, Якова и всички пророци в Божието царство, а себе си, изпъдени вън.
13:29 И ще дойдат от изток и запад, от север и юг, и ще седнат в Божието царство.
13:30 И, ето, има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.
13:31 В същия час дойдоха някои фарисеи, които Му казаха: Излез и иди Си оттук, защото Ирод иска да Те убие.
13:32 И рече им: Идете, кажете на тая лисица: Ето, изгонвам бесове, и изцелявам днес и утре, и в третия ден свършвам.
13:33 Обаче трябва днес и утре, и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от Ерусалим.
13:34 Ерусалиме! Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците, и с камъни убиваш пратените до тебе, колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си, под крилете си, но не искахте!
13:35 Ето, оставя се вам дома ви пуст; и казвам ви, няма да Ме видите до когато кажете: Благословен, Който иде в Господното име.


14:1 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.
14:2 О А друг рече: Ожених се, и затова не мога да дойда.
14:3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?
14:4 А те мълчаха. И Той като хвана човека, изцели го и го пусна.
14:5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той начаса да го извлече в съботен ден?
14:6 И не можаха да отговорят на това.
14:7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:
14:8 Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,
14:9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.
14:10 Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които сядат с тебе на трапезата.
14:11 Защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
14:12 Каза и на този, който го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.
14:13 Но когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14:14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с какво да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.
14:15 И като чу това един от седящите с Него, рече му: Блажен е онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
14:16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
14:17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже всичко е вече готово.
14:18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
14:19 Друг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.
14:20 Dhe nj? tjet?r akoma tha: "Mora grua e prandaj nuk mund t? vij".
14:21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът, разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
14:22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.
14:23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
14:24 защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
14:25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им рече:
14:26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.
14:27 Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
14:28 Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?
14:29 Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
14:30 Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.
14:31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?
14:32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
14:33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.
14:34 Прочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
14:35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша!


15:1 А всичките бирници и грешници се приближаваха при Него да Го слушат.
15:2 А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: Тоя приема грешниците и яде с тях.
15:3 И Той им изговори тая притча, като каза:
15:4 Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената докле я намери?
15:5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
15:6 И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
15:7 Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
15:8 Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо докле я намери?
15:9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
15:10 Също така, казвам ви, има радост пред Божите ангели за един грешник, който се кае.
15:11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
15:12 И по-младият от тях рече на баща си: Тате, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
15:13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
15:14 И като иждиви всичко, настана голям глад в оная страна; и той изпадна в лишение.
15:15 И отиде да се пристави на един от гражданите на оная страна, който го прати на полетата си да пасе свини.
15:16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свините; но никой не му даваше.
15:17 А като дойде на себе си, рече: Колко наемници на баща ми имат излишьк от хляб, а пък аз умирам от глад!
15:18 Ще стана да ида при баща си и ще му река: Тате, съгреших против небето и пред тебе;
15:19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
15:20 И стана и дойде при баща си. А когато бе още далеч, видя го баща му, смили се, и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
15:21 Рече му синът: Тате, съгреших против небето и пред тебе; не съм достоен да се наричам твой син.
15:22 Но бащата рече на слугите си: Скоро изнесете най-хубавата премяна и облечете го, и турете пръстен на ръката му и обуща на нозете му;
15:23 докарайте угоеното теле и го заколете и нека ядем и се веселим;
15:24 защото този мой син бе мъртъв, и оживя, изгубен бе, и се намери. И почнаха да се веселят.
15:25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идеше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
15:26 И повика един от слугите и попита, що е това.
15:27 А той му рече: Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
15:28 И той се разсърди и не искаше да влезе и баща му излезе и го молеше.
15:29 А той в отговор рече на баща си: Ето, толкова години ти работя, и никога не съм престъпил някоя твоя заповед; но пак на мене нито яре не си дал някога да се повеселя с приятелите си;
15:30 а щом си дойде този твой син, който изпояде имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
15:31 А той му каза: Синко ти си винаги с мене, и всичко мое твое е.
15:32 Но прилично беше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат бе мъртъв, и оживя, и изгубен бе, и се намери.


16:1 О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
16:2 И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
16:3 Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.
16:4 Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
16:5 И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
16:6 А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.
16:7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.
16:8 И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.
16:9 И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища.
16:10 Kush ?sht? besnik n? t? vogla, ?sht? besnik edhe n? t? m?dhat?; dhe kush ?sht? i padrejt? n? t? vogla, ?sht? i padrejt? edhe n? t? m?dhat?.
16:11 И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
16:12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
16:13 Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
16:14 Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
16:15 И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16:16 Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.
16:17 Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.
16:18 Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.
16:19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.
16:20 Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,
16:21 като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.
16:22 Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.
16:23 И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия.
16:24 И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.
16:25 Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
16:26 И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
16:27 А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
16:28 защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
16:29 Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.
16:30 А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
16:31 И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.


17:1 И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез когото дохождат!
17:2 По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
17:3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
17:4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
17:5 И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
17:6 А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
17:7 А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нива: Влез да ядеш?
17:8 Напротив, не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
17:9 Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
17:10 Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме само това, което бяхме длъжни да извършим.
17:11 И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше границата между Самария и Галилея.
17:12 И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
17:13 извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
17:14 И като ги видя, рече им: Идете покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
17:15 И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
17:16 и падна на лице при нозете на Исуса и му благодареше. И той бе самарянин.
17:17 А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? А где са деветимата?
17:18 Не намериха ли се други да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
17:19 И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
17:20 А Исус, попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва:
17:21 нито ще рекат: Ето тук е! Или: Там е! Защото, ето Божието царство е всред вас.
17:22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
17:23 И като ви рекат: Ето, тук е! Да не отидете, нито да тичате подрие им.
17:24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
17:25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
17:26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
17:27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът ги погуби всички.
17:28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
17:29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички,_
17:30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
17:31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива, да не се връща назад.
17:32 Помнете Лотовата жена!
17:33 Който иска да спечели живота*(Или: Душата.) си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
17:34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
17:35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
17:36 Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
17:37 Отговарят му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Гдето е трупът, там ще се съберат и орлите.


18:1 Каза им една притча за как трябва всякога да се молят, да не отслабват, думайки:
18:2 О Знаеш заповедите: "Не прелюбодействувай", "Не убивай"; "Не кради"; "Не лъжесвидетелствувай"; "Почитай баща си и майка си";
18:3 В същия град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: Отдай ми правото спрямо противника ми.
18:4 Но той за известно време не искаше. А после си каза: При все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам,
18:5 пак, понеже тая вдовица ми досажда, ще - отдам правото, да не би да ме измори с безкрайното си дохождане.
18:6 И Господ рече: Слушайте що каза неправедният съдия!
18:7 А Бог няма ли да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях?
18:8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?
18:9 И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тая притча:
18:10 Двама души влязоха в храма да се помолят, единият фарисей, а другият бирник.
18:11 Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник.
18:12 Постя дваж в седмицата, давам десятък от всичко що придобия.
18:13 А бирникът като стоеше издалеч, не щеше нито очите си да подигне към небето, но удряше се в гърди и казваше: Боже бъди милостив към мене грешника.
18:14 Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
18:15 Донесоха още при Него младенците си, за да се докосне до тях; а учениците, като видяха, смъмриха ги.
18:16 Но Исус ги повика и рече: Оставете дечицата да дойдат при Мене и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.
18:17 Истина ви казвам: Който не приеме като детенце Божието царство, той никак няма да влезе в него.
18:18 И някой си началник Го попита, казвайки: Благи Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?
18:19 А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.
18:20 Ti i njeh urdh?rimet: "Mos shkel kuror?n, mos vrit, mos vidh, mos thuaj d?shmi t? rrem, ndero atin t?nd dhe n?n?n t?nde"''.
18:21 а той каза: Всичко това съм опазил от младостта си.
18:22 Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай!
18:23 Но той, като чу това, наскърби се много, защото беше твърде богат.
18:24 И Исус като го видя, каза: Колко мъчно ще влязат в Божието царство ония, които имат богатство!
18:25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
18:26 А ония, които чуха това рекоха: Тогава кой може да се спаси?
18:27 А Той каза: Невъзможното за човеците за Бога е възможно.
18:28 А Петър рече: Ето, ние оставихме своето и Те последвахме.
18:29 А Той им рече: Истина ви казвам, няма никой, който да е оставил къща или жена, или братя, или родители, или чада, заради Божието царство,
18:30 който да не получи многократно повече в сегашно време, а в идещия свят вечен живот.
18:31 И като взе дванадесетте при Себе Си, рече им: Ето, възлизаме в Ерусалим и ще се изпълни в Човешкия Син всичко, що е писано чрез пророците.
18:32 Защото ще бъде предаден на езичниците, които ще Му се поругаят и безсрамно ще Го оскърбят, и ще Го заплюят,
18:33 и, когато Го бият, ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
18:34 Но те не разбираха нищо от това; и тая дума беше скрита за тях, и не разбираха това, което се казваше.
18:35 А когато Той се приближаваше до Ерихон, един слепец седеше край пътя да проси.
18:36 И като чу, че минава народ, попита какво е това.
18:37 И казаха му, че Исус назарянинът минава.
18:38 Тогава той извика, казвайки: Исусе, сине Давидов, смили се за мене!
18:39 А тия, които вървяха отпред го смъмриха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се за мене!
18:40 И тъй, Исус се спря и заповяда да Му го доведат. И като се приближи, попита го:
18:41 Какво искаш да ти сторя? А той каза: Господи, да прогледам,
18:42 Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
18:43 И той веднага прогледа, и тръгна след Него, като славеше Бога. И всичките люде, като видяха това, въздадоха хвала на Бога.


19:1 След това Исус влезе в Ерихон и минаваше през града.
19:2 И, ето, един човек, на име Закхей, който беше началник на бирниците, и богат,
19:3 искаше да види Исуса Кой е, но не можеше поради народа, защото беше малък на ръст.
19:4 И завтече се напред и се покачи на една черница за да Го види; понеже през оня път щеше да мине.
19:5 Исус, като дойде на това място, погледна нагоре и му рече: Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти.
19:6 И той побърза да слезе, и прие Го с радост.
19:7 И като видяха това, всички роптаеха, казвайки: При грешен човек влезе да преседи.
19:8 А Закхей стана и рече на Господа: Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите; и ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно.
19:9 И Исус му рече: Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син.
19:10 Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото.
19:11 И като слушаха това, Той прибави и каза една притча, защото беше близо до Ерусалим, и те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви.
19:12 Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт, и да се върне.
19:13 И повика десетима от слугите си и даде им десет мнаси; и рече им: Търгувайте с това, докле дойда.
19:14 Но неговите граждани го мразеха, и изпратиха след него посланници да кажат: Не щем този да царува над нас.
19:15 А като получи царската власт и се върна, заповяда да му покажат ония слуги, на който бе дал парите, за да знае какво са припечелили чрез търгуване.
19:16 Дойде, прочее, първият и рече: Господарю, твоята мнаса спечели десет мнаси.
19:17 И рече му: Хубаво, добри слуго! Понеже на твърде малкото се показа верен, имай власт над десет града.
19:18 Дойде и вторият, и рече: Господарю, твоята мнаса принесе пет мнаси.
19:19 А рече и на него: Бъди и ти над пет града.
19:20 Дойде и друг и рече: Господарю, ето твоята мнаса, която пазех скътана в кърпа;
19:21 защото се боях от тебе, понеже си строг човек; задигаш това, което не си положил, и жънеш, което не си посял.
19:22 Господарят му казва: От устата ти ще съдя, зли слуго. Знаел си, че съм строг човек, който задигам това, което не съм положил, и жъна което не съм сял;
19:23 тогава защо не вложи парите ми в банката, и аз като си дойдех, щях да ги прибера с лихвата?
19:24 И рече на предстоящите: Вземете от него мнасата и дайте я на този, който има десетте мнаси,
19:25 (Рекоха му: Господарю, той има вече десет мнаси!)
19:26 Казвам ви, че на всеки който има, ще се даде; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
19:27 А ония мои неприятели, които не искаха да царувам над тях, доведете ги тука и посечете ги пред мене.
19:28 И като изрече това, Исус вървеше напред, възлизайки за Ерусалим.
19:29 И когато се приближи до Витфагия н Витания, до хълма, наречен Елеонски, прати двама от учениците и рече им:
19:30 Идете в селото, което е насреща ви, в което като влизате ще намерите едно осле, вързано, което никой човек не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
19:31 И ако някой ви попита: Защо го отвързвате? Кажете така: На Господа трябва.
19:32 И изпратените отидоха и намериха както им беше казал.
19:33 И като отвързаха ослето, рекоха стопаните му: Защо отвързвате ослето?
19:34 А те казаха: На Господа трябва.
19:35 И докараха го при Исуса; и като намятаха дрехите си на ослето, качиха Исуса.
19:36 И като вървеше Той, людете постилаха дрехите си по пътя.
19:37 И когато вече се приближаваше до превалата на Елеонския хълм, цялото множество ученици почнаха да се радват и велегласно да славят Бога за всичките велики дела, които бяха видели, казвайки:
19:38 Благословен Царят, Който иде в Господното име; мир на небето, и слава във висините!
19:39 А някои от фарисеите между народа Му рекоха: Учителю, смъмри учениците Си.
19:40 И Той в отговор рече: Казвам ви, че ако тия млъкнат, то камъните ще извикат.
19:41 И като се приближи и видя града, плака за него и каза:
19:42 Да беше знаел ти, да! Ти, поне в този [твой] ден, това което служи за мира ти; но сега е скрито от очите ти.
19:43 Защото ще дойдат върху тебе дни, когато твоите неприятели, ще издигнат окопи около тебе, ще те обсадят, ще те стеснят отвред,
19:44 и ще те разорят и ще избият жителите ти в тебе и няма да оставят в тебе камък на камък; защото ти не позна времето, когато беше посетен.
19:45 И като влезе в храма, почна да изпъжда ония, които продаваха; и казваше им:
19:46 Писано е: "И домът ми ще бъде молитвен дом", а вие го направихте "разбойнически вертеп".
19:47 И поучаваше всеки ден в храма. А главните свещеници, книжниците и народните първенци се стараеха да Го погубят;
19:48 но не намериха какво да сторят, понеже всичките люде бяха прилепнали при Него да Го слушат.


20:1 О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.
20:2 Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.
20:3 И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:
20:4 Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?
20:5 А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?
20:6 Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.
20:7 И отговориха, че не знаят от къде беше.
20:8 Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.
20:9 И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.
20:10 N? koh?n e t? vjelave, d?rgoi nj? sh?rb?tor tek ata vreshtar? q? t'i jepnin pjes?n e vet nga prodhimi i vreshtit; por vreshtar?t e rrah?n at? dhe e kthyen duarbosh.
20:11 И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.
20:12 Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.
20:13 Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.
20:14 Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.
20:15 Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?
20:16 Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!
20:17 А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?
20:18 Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.
20:19 И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.
20:20 И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.
20:21 И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;
20:22 право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?
20:23 А Той разбра лукавството им, и рече им:
20:24 Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И [в отговор] казаха: Кесарев.
20:25 А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.
20:26 И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.
20:27 Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
20:28 Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".
20:29 А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.
20:30 И вторият и третият я взеха;
20:31 така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.
20:32 А после умря и жената.
20:33 И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
20:34 А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;
20:35 а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.
20:36 И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.
20:37 А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".
20:38 Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.
20:39 А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.
20:40 Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.
20:41 И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?
20:42 Защото сам Давид казва в книгата на псалмите:_ Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми,
20:43 докле положа враговете Ти за Твое подножие.
20:44 И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?
20:45 И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:
20:46 Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;
20:47 които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.


21:1 Като подигна очи, Исус видя богатите, че пускат даровете си в съкровищницата.
21:2 А видя и една бедна вдовица, че пускаше там две лепти*(Две лепти са равни на 2 1)2 стотинки.)
21:3 и рече: Истина ви казвам, че тая бедна вдовица пусна повече от всички;
21:4 защото всички тия пуснаха в даровете [за Бога] от излишъка си, а тя от немотията си пусна целия имот, що имаше.
21:5 И когато някои говореха за храма, че е украсен с хубави камъни и с посветени приноси, рече:
21:6 Ще дойдат дни, когато от това, което гледате, няма да остане тук камък, който да се не срине.
21:7 И попитаха Го, казвайки: Учителю, а кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът, когато предстои да стане това?
21:8 А Той каза: Внимавайте да не ви заблудят; защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще казват: Аз съм Христос, и, че времето е наближило. Да не отидете подир тях.
21:9 И когато чуете за войни и размирици, да не се уплашите; защото тия неща трябва първо да станат, но не е веднага свършекът.
21:10 Тогава им каза: Народ, ще се повдигне против народ, и царство против царство;
21:11 и ще има големи трусове, и в разни места глад и мор; ще има и ужаси и големи знамения от небето.
21:12 А преди да стане всичко това ще турят ръце на вас и ще ви изгонят, като ви предадат на синагоги и в тъмници, и ще ви извеждат пред царе и пред управители поради Моето име.
21:13 Това ще ви служи за свидетелство.
21:14 И тъй, решете в сърцата си да не обмисляте предварително що да отговаряте;
21:15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите*(Гръцки: Уста и мъдрост.), щото всичките ви противници ще бъдат безсилни да ви противостоят или противоречат.
21:16 И ще бъдете предадени и даже от родители и братя, от роднини и приятели; и ще умъртвят някои от вас.
21:17 И ще бъдете мразени от всички, поради Моето име.
21:18 Но и косъм от главата ви няма да загине.
21:19 Чрез твърдостта си ще придобиете душите си.
21:20 А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му.
21:21 Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, а които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него.
21:22 Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.
21:23 Горко на непразните и на кърмачките, през ония дни! Защото, ще има голямо бедствие в страната, и гняв върху тия люде.
21:24 Те ще паднат под острието на ножа, и ще бъдат откарани в плен по всичките народи; и Ерусалим ще бъде тъпкан от народите, докле се изпълнят времената на езичниците.
21:25 И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бучението на морето и вълните.
21:26 Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще са разклатят.
21:27 И тогава ще видят Човешкия Син, идещ в облак със сила и голяма слава.
21:28 А когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава.
21:29 И каза им притча: Погледнете смоковницата и всичките дървета.
21:30 Когато вече покарат, вие, като видите това, сами знаете, че лятото е вече близо.
21:31 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство.
21:32 Истина ви казвам, че това поколение няма да премине докле не се сбъдне всичко това.
21:33 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
21:34 Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка;
21:35 защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.
21:36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
21:37 И всеки ден Той поучаваше в храма; а всяка нощ излизаше и нощуваше на хълма, наречен Елеонски.
21:38 И всичките люде подраняваха при Него в храма да Го слушат.


22:1 О А Той им рече: Ето, като влезте в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,
22:2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да Го умъртвят; защото се бояха от людете.
22:3 Тогава влезе Сатаната в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
22:4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата, как да им Го предаде.
22:5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.
22:6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.
22:7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.
22:8 И прати Исус Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.
22:9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?
22:10 At?her? ai tha atyre: ''Ja, kur t? hyni n? qytet, do t'ju dal? p?rpara nj? njeri q? mban nj? brok? uji; ndiqeni n? sht?pin? ku ai do t? hyj?.
22:11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?
22:12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.
22:13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.
22:14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.
22:15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да страдам;
22:16 защото ви казвам, че няма вече да я ям докле се не изпълни в Божието царство.
22:17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
22:18 защото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.
22:19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоменание.
22:20 Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.
22:21 Но, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22:22 Защото Човешкият Син наистина отива, според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!
22:23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.
22:24 Стана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.
22:25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.
22:26 Но вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младия, и който началствува_ като онзи, който слугува.
22:27 Защото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.
22:28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.
22:29 Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,
22:30 да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.
22:31 [И Рече Господ]: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито;
22:32 но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.
22:33 Петър Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.
22:34 А Той рече: Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.
22:35 И рече им: Когато ви пратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.
22:36 И рече им: Но сега, който има кесия, нека я вземе, така и торба; и който няма кесия нека продаде дрехата си и нека си купи нож;
22:37 защото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание: "И към беззаконници биде причислен", защото писаното за Мене наближава към своето изпълнение.
22:38 И те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. А Той им рече: Доволно е.
22:39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.
22:40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.
22:41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и като коленичи, молеше се, думайки:
22:42 Отче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.
22:43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.
22:44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.
22:45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:
22:46 Защо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.
22:47 Докато още говореше, ето едно множество; и този, който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.
22:48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?
22:49 И тия, които бяха около Исуса, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?
22:50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,
22:51 а Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
22:52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата стража и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?
22:53 когато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.
22:54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.
22:55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.
22:56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.
22:57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.
22:58 След малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.
22:59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него, защото е галилеянин.
22:60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя.
22:61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петела днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.
22:62 И излезе вън, та плака горко.
22:63 И мъжете, които държаха Исуса, ругаеха Го и Го биеха,
22:64 и като Го закриваха [удряха Го по лицето и] питаха Го, казвайки: Познай кой Те удари.
22:65 И много други хули изговориха против Него.
22:66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:
22:67 Ако си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;
22:68 и ако ви задам въпрос, не ще отговорите.
22:69 Но отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.
22:70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие право казвате, защото Съм.
22:71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? Защото сами ние чухме от устата Му.


23:1 Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
23:2 О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
23:3 А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
23:4 И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
23:5 А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
23:6 А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
23:7 И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
23:8 А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
23:9 И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
23:10 А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
23:11 Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
23:12 В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
23:13 Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
23:14 Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
23:15 Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
23:16 И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23:17 А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
23:18 Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
23:19 (който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
23:20 Prandaj Pilati, duke dashur t? l?shoj? Jezusin, u foli p?rs?ri.
23:21 А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
23:22 А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23:23 Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
23:24 И Пилат реши да изпълни искането им:
23:25 Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
23:26 И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
23:27 И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
23:28 А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
23:29 защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
23:30 Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
23:31 Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
23:32 И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
23:33 И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
23:34 А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
23:35 И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
23:36 Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
23:37 Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
23:38 А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
23:39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
23:40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
23:41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
23:42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
23:43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
23:44 А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
23:45 като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
23:46 И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
23:47 И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
23:48 А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
23:49 А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
23:50 И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
23:51 който не беше се съгласил с намерението и делото им,_ от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,_
23:52 той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
23:53 И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
23:54 И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
23:55 И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
23:56 И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.


24:1 А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили.
24:2 О и как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
24:3 И като влязоха, не намериха тялото на Господа Исуса.
24:4 И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло.
24:5 И обзети от страх, те наведоха лицата си до земята; а мъжете им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?
24:6 Няма Го тука, но възкръсна. Спомнете си какво ви говореше, когато беше още в Галилея,
24:7 като казваше, че Човешкият Син трябва да бъде предаден в ръцете на грешни човеци, да бъде разпнат, и в третия ден да възкръсне.
24:8 И спомниха си думите му.
24:9 И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.
24:10 А бяха Магдалина Мария, и Иоанна, и Мария Якововата майка и другите жени с тях, които казаха тия неща на апостолите.
24:11 А тия думи им се видяха като празни приказки, и не вярваха.
24:12 А Петър стана и изтича на гроба, и, като надникна, видя саваните, сложени отделно; и отиде у дома си, чудейки се за станалото.
24:13 И, ето, в същия ден двама от тях отиваха в едно село на име Емаус, шестдесет стадии*(Около 11 километра.) далеч от Ерусалим.
24:14 И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
24:15 И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
24:16 Но очите им се удържаха да Го не познаят.
24:17 И рече им: Какви са тия думи, които разменявате помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
24:18 И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
24:19 И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
24:20 Dhe se si krer?t e prift?rinjve dhe kryetar?t tan? e kan? dor?zuar p?r ta d?nuar me vdekje dhe e kan? kryq?zuar.
24:21 А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден, откак стана това.
24:22 При туй и някои жени измежду нас ни смаяха, които като отишли отзарана на гроба,
24:23 и не намерили тялото Му, дойдоха и казаха, че видели и видение на ангели, които казали, че Той бил жив.
24:24 И някои от ония, които бяха с нас, отидоха на гроба, и намериха тъй както рекоха жените; а Него не видели.
24:25 И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците!
24:26 Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
24:27 И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.
24:28 И приближиха селото, в което отиваха; Той се държеше, като че отива по-надалеч.
24:29 Но те Го нудеха, казвайки: Остани с нас, защото е привечер, и денят вече е превалил. И Той влезе да остане с тях.
24:30 И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, разчупи и даде им.
24:31 И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях.
24:32 И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?
24:33 И в същия час станаха и се върнаха в Ерусалим, гдето намериха събрани единадесетте и тия, които бяха с тях,
24:34 които и казаха: Господ наистина възкръснал и се явил на Симона.
24:35 Те пък разправиха станалото по пътя, и как Го познаха, когато разчупваше хляба.
24:36 И когато говореха за това, сам Исус застана посред тях и каза им: Мир вам!
24:37 А те се стреснаха и се уплашиха, като мислеха, че виждат дух.
24:38 И Той им рече: Защо се смущавате? И защо се пораждат такива мисли в сърцата ви?
24:39 Погледнете ръцете Ми и нозете Ми, че съм Аз същият; попипайте Ме и вижте, защото дух няма меса и кости, както виждате, че Аз имам.
24:40 И като рече това, показа им ръцете и нозете си.
24:41 Но понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той рече: Имате ли тук нещо за ядене?
24:42 И дадоха му част от печена риба [и меден сок].
24:43 И взе та яде пред тях.
24:44 И рече им: Тия са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мене в Моисеевия закон, в пророците и в псалмите.
24:45 Тогава им отвори ума, за да разберат писанията.
24:46 И рече им: Така е писано, че Христос трябва да пострада и да възкръсне от мъртвите в третия ден,
24:47 и че трябва да се проповядва в Негово име покаяние и прощение на греховете между всичките народи, като се започне от Ерусалим.
24:48 Вие сте свидетели на това.
24:49 И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим], докато се облечете със сила от горе.
24:50 И ги заведе до едно място срещу Витания; и дигна ръцете Си да ги благослови.
24:51 И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето.
24:52 И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;
24:53 и бяха постоянно в храма, [хвалещи и] благославящи Бога. [Амин].