Информация

Литература

Информация за контакти и Линкове

Търсене на нашия сайт:


Инструменти за изучаване
на Библията:


Как да разговаряме с вярващи за Смъртта и Ада

„О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!”- Йов 14:13

Л. Марк Дейвис


Откакто Адам е паднал в грях и е умрял, човек размишлява каква съдба го очаква, когато умре. Какво е състоянието на смърт? Дали нещо свойствено остава да живее или замлъкват всички съзнателни качества? Или най-лошото, би ли страдал неправедния вечно в пламтящата агонията на така наречения ад, докато само малцина получат блажената награда на рая? Каква надежда има за възстановяването на човека и какъв бъдещ живот го очаква след смъртта?

Християните поглеждат към Писанията, за да получат отговор на тези въпроси. Чрез Писанията Господ е разкрил своя план за човека и неговото крайно възстановяване от тежестта на греха. Писанията ни казват, „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” ( Йоан 3:16). Тук ние намираме истинската природа на Бог като Бог на милостта и любовта и неговия план за възстановяване, осигурен чрез милия Му син Исус.

Когато Адам съгрешил срещу Бог, наказанието било направено ясно: „защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.”( Битие 2:17). Наказанието не е било вечно изтезание. Но вместо това „ душата, която е съгрешила, тя ще умре” (Езекиил 18:4). Всички наследници на Адам са попаднали под същото проклятие на смъртта и от това няма спасение (Римляни 5:12).

Какво става, когато „душата” умре? Казано ни е, „И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.“ ( Битие 2:7). Думата „душа” се превежда от еврейската дума nephesh, която също се използва за описание на животни. „И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни nephesh ” (Битие 1:24). Тази дума nephesh означава „ есенция на живот”, „ съзнателно същество” (1), способно да има сетивно възприятие, от най-малкия организъм до най-сложния, като човека.

Бог отличи човека сред животните, „Нека направим човека по наш образ и подобие” (Битие 1:26). Адам е бил създаден съвършен човек по образа на Бог с възможността да разсъждава и с моралните качества спаведливост и любов, но той е земен образ на духовно създание. (2)

Някои предполагат, че духът на човек е над този на животно, когато умре; но Писанията декларират, „Защото каквото постига човешките чада, постига и животните: една участ имат; Както умира единият, така умира и другото; Да! един дух имат всичките;... Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.” (Еклисиаст 3:19,20). И човекът, и животните са направени от прах и имат същия дъх, който ги прави живи същества. Когато дишането спре, в кратък период от време, тялото умира, съответно се разгражда и се връща пак в прах, от който е било направено.

Този „дъх” (19 стих) е преведен от еврейската дума ruwach. Някои предполагат, че е духът, който живее в човека, макар че същата дума ruwach се намира и в 21 стих, където е преведена „дух”. Тук се задава реторичния въпрос, „Кой знае, че духът на човешките чада, възлиза горе, И, че духът на животното слиза долу на земята?” „Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му” (Еклисиаст 3:21-22). Тук ясно се декларира, че нищо не живее след смъртта, така че човек може да направи всичко само в сегашния си живот. Това е потвърдено по- нататък, „Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба гдето отиваш.” (Еклисиаст 9:5,10).
Йов пита, „Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми.” (Йов 14:14). Йов се молел за край на страданието си, „ О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!” (Йов 14:13). Йов се молел да отиде до библейския ад, sheol, тук преведен гроб. Той би ли се молил за място на мъчение, за да избегне страданието? (Очевидно не!) Ад е липсата на живот, не мъчение.

В превода на библията на Кинг Джеймс, в Стария завет думата sheol е преведена 31 пъти „гроб”, 31 пъти „ад” и 3 пъти „яма”, като те означават едно и също нещо. Думата означва скрито или погасено, състояние на смърт. (3)

Яков, бащата на нацията Израел, плачел за предполагаемата смърт на неговия син Йосиф, като прокламирал, „С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.”(Битие 37:35). Яков умрял „и се прибра при людете си” (Битие 49:33)

Смъртта като заспиване


Много от царете на Израел „заспали със своите бащи”, когато Библията сочи състоянието на смърт. Например, четем за смъртта на Цар Давид, „И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град.”(3 Царе 2:10). Смъртта е описана като мирен сън на отмора, почивка от всички грижи на днешния живот, които са забравени сега и са скрити в гроба- в пръстта на земята.

Но думата „сън” предполага събуждане. Нашият Господ Исус използвал същата аналогия, „Нашият приятел Лазар заспа; но Аз отивам да го събудя.”( Йоан 11:11). По- късно, той казал ясно, „Лазар е мъртъв” (14 стих). По пътя Исус срещнал Марта, лазаровата сестра и й казал, „ Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.” (Йоан 11:23-26). Личното свидетелство на Исус е, че всяка надежда за бъдещия живот е чрез него и той я е демонстрирал чрез възкресението на Лазар от мъртвите.

Всички, които са в гробовете, заспали в смъртта, „Ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.” (Йоан 5:28-29).

Тук ние намираме надеждата за „възкресение за живот” за тези, които вярно са живяли в праведноста на Христос, надяващи се за първото възкресение към духовна небесна награда. Нашият Господ също говори за „възкресение за осъждане”, когато дойде времето за възстановяване на целия човешки род в общото възкресение на мъртвите тук, на земята. Исая ни казва, „Защото, когато Твоите съдби се вършат на земята, жителите на света се учат на правда.” (Исая 26:9, Софония 3:9)

Думата „ад”, която произлиза от саксонската дума helan, просто означава „покривам”. Ние намираме нейната употреба на староанглийски в случаи като „да покрия картофите”- „поставям картофите в ями” или „покриване на къщата”, например „поставяне на сламен покрив.” (4) Гръцката дума hades се използвала във връзка с участта на град Капернаум, „До ада ще слезеш” (Матей 11:23). Днес почти нищо не е останало от този град, само няколко останки, които са останали непокрити от земята- и нищо горещо.

В отговор на Петровото прокламиране, „Ти си Христос, синът на живия Бог”, Исус казал на своите ученици, че ще постори църквата си върху канарата на истината и че „ портите на ада няма да й надделеят”( Матей 16:16,18). Би ли се опитала Църквата да се разруши в огнен ад? Или Църквата е на огнената страна, опитваща се да се разруши? Неговото виждане е, че спящите в смъртта, в hades, няма да надделеят срещу Църквата, също както на него му е обещано, че неговия небесен баща ще го възкреси от мъртвите. (Лука 9:22)

В последната притча от Лука, глави 15 и 16, Исус разказва за „Богатият мъж и Лазар”, за да предупреди фарисеите за идващата смърт на еврейската нация. „Умря и богаташът и бе погребан...И в пъкъла, като беше на мъки...” ( Лука 16:22,23). Ако не е буквално гръдта на Авраам , приютила Лазар и хилядите други Християни, то как тогава огненото наказание в ада би могло да бъде буквално? (5)

Някои могат да попитат дали Лука 23:43, „Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.” доказва, че всеки получава своята награда в момента на смъртта? И двамата преводачи Ротерхам и Ламса отбелязват, че е подходящо да се постави запетая преди или след думата „днес”. Ако Петър има в предвид, че Исус е отишъл в ада за три дни ( Деяния 2:27-31, Псалм 16:10), то тогава каква награда може да има за рай на разкаял се разбойник! Това, което всъщност Исус е казал е, „ Истина ти казвам в тоя ден, с мен ще бъдеш в рая”( Ротерхам)

Добро избавяне от Ада


Но все пак има състояние, от което няма възстановяване. Гръцката дума Gehennais е използвана в Новия завет за описание на това състояние. Тази дума е във връзка с място, наречено на еврейски „Долината на Еном” (Исус Навин 15:8), дълбока и стръмна клисура на юг и запад от Йерусалим. Тук отпадъците на града са били изхвърляни и се е поддържал огън, за да се осигури окончателното унищожение на изхвърленото.

От това се прави погрешното заключение, че „ад” в Библията е място на „вечен огън и мъчение”. По-скоро Gehenna  просто представя пълно унищожение, от което няма възстановяване. Ако някой отиде днес на това място, ще намери, че няма вечно горящ огън. Всичко е отминало, но което е било изхвърлено там, е загинало.

Исус имал в предвид Gehenna , когато казал, „ И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата, и тялото да погуби в геената” (Матей 10:28, Българска Православна Библия). Той казва на своите ученици да не се страхуват от тези, които могат да убият тялото в сегашния живот, но по-добре да се поклонят на Бог, който има сила да създаде живота и също да го унищожи, а и надеждата за бъдещ живот с „втората смърт”.

В книгата Откровение се говори за тази „втора смърт” и че тя няма сила върху този, „който победи” (Откровение 2:11). Също е казано, „Блажен и свет оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.” (Откровение 20:6). По време на хилядогодишното Царство, Христос и неговата църква ще управляват над възкресения човешки свят, който ще се събуди от съня на смъртта.

Откровение 20:14 казва, „И смъртта и адът бидоха хвърлени в огненото езеро Това е втората смърт.” Възможно ли е „адът” или hades да бъде хвърлен в себе си- в „огненото езеро”? По- скоро това, което Писанията ни казват е, че „огненото езеро” е втората смърт, състоянието на тотално и невъзвратимо унищожение. Всъщност тук се казва, че „ смъртта и ада” ще бъдат хвърлени във втората смърт или напълно унищожени. Те ще бъдат нещо от миналото!

Откровение 20:10 казва, че Сатана ще бъде хвърлен в същото огнено езеро. Той също ще бъде накрая унищожен. Така ще бъде и с тези, които доброволно продължават да го следват, както ангелите, които са „хвърлени” в тартара, tartaroo (6), пазени във вериги/ ямите на мрака (2 Петър 2:4), така и с тези от човешкия род, които не ще обърнат внимание на повикването за очистване от предишните им зли пътища. (Откровение 21:8)

Ние сме благодарни, че по време на Христовото Царство ще бъде дадена на всички възможност за обучение в праведните пътища на Бог и с разкаяни сърца ще имаме възстановен живот, точно както Адам веднъж го е имал тук, на земята. „Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят.”(1 Коринтяни 15:22). Христос ще управлява докато той (Бог) положи „всички врагове под нозете си”. Казано ни е,  „И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена”( стихове 25,26).

„Тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната биде смъртта победоносно".

О смърте, где ти е победата? О смърте, где ти е жилото?” (Исая 25:8, 1 Коринтяни 15:54,55). Амин.



(1)

(2)

(3)

(4)

(5)





(6)


Тълковен речник на Стария завет на Вин; „Изследване на Писанията”, том 5, стр. 322

„Изследване на Писанията”, том 1, стр. 174.12 13 Юли/Август 2012

„Изследване на Писанията”, том 5, стр. 354

„Какво казват Писанията за Ада”, Чарлз Ръсел

Пропорцията 5:1 братя на богатия мъж е същата както вече мъртвите десет племена на Царството на Израел към двете племена на Царството на Юда. И също както ада предава мъртвите, така след осемнайсет века нацията Израел се връща обратно към живот. ( Версията на библията на Доуи казва, богатия мъж „беше погребан в ада”)

Tartaroo или лишен от възможност да се материализира отново. Тартар е взет от митологията като „ тъмна бездна ... затворът на Титаните” ( Лидел и Скот, съкратено издание)