30 Ноември

„И като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра.“ Евреи 10:21,22

Ако детето на Бога би се приближило много близо и би имало благословено осъзнаване на Бащината усмивка и постоянно одобрение , то то трябва да търси да има съвест, без обида от Бога или хората- съвест, с която може искрено да каже, Аз ще се стремя да правя това, което е угодно на Бога, което е в пълна хармония със завета на жертвата; да правя това, което справедливо би имало одобрението на праведните хора. Нищо от това не би трябвало да липсва за тези, които са посветили себе си на царското свещенство, да жертват живота си за Господна служба, така че да могат да царуват с него. Нека никога не забравяме, че този, който е започнал тази добра работа в нас, се е променил и че ако държим сърцата си в хармония с него и ако нашата вяра е все още силна и ясна във великото изкупление, направено за греховете ни и ние постоянно подновяваме нашето посвещение, стоим на олтара за приношение, като оставяме Господ да ни приеме като жертва, търсейки не нашата воля, а неговия начин, неговата воля, ще имаме всяка причина на уверение, че тази добра работа в нас ще бъде приключена, че ще влезем с радост във вечното царство на нашия Господ и ще чуем неговите благословени думи на одобрение :“Добре свършено, добър и верен слуга!“ Z'14-90 R5425:2,5 (Hymn 241)