18 Ноември

“Ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.” Битие 12:2

Изпълнението вече е станало в нашите сърца, но това не е края, не е пълното изпълнение и крайното значение на обещанията; защото скоро тази свята нация ( тялото Христово, църквата), ще бъде наистина велика и тогава ще се изпълнят божествените благословии и сила в Божието Царство. Ние осъзнаваме също, че докато е наша благословена привилегия да оставим светлината да свети върху другите, светлината ,която Господ чрез неговия Дух благосклонно осветява нашите сърца, макар нашето време за подаряване на големи благословии да е все още в бъдещето- че то принадлежи към периода, за което се молим, „Да дойде твоето царство. Да бъде твоята воля на земята.“ Ние разсъждаваме, че въпреки сега нашето име да се проклина като зло, и макар наказанията, прилагани към Главата на тялото да падат и върху нас, неговите членове, със сигурност времето идват бързо, когато името Христово ще бъде най- великото на земята, и тъй като това е името на нашия младоженец, такова ще бъде и нашето име, неговата невяста. Ние гледаме напред към времето, когато светата нация, сега така криворазбрана и считана за специални хора, ще рекомпенсира бедните, слепите, измамените от Сатана светски хора и тези от номиналната църква за всички злини, причинени на Христос, Главата и тялото, като ги благослови, върне им добро за злото в най-висока степен- инструктиране и въздигане на всички, които ще се обърнат към божествените заслуги. Z'01-231 R2847:2 (Hymn 310)