5 Ноември

„С уста прави изповед и се спасява.“ Римляни 10:10

Това означава, че немият вярващ не ще никога потвърди своето избиране. Ние нямаме в предвид тези, които са природно неми: но разбираме думата „уста“ в същият смисъл, както говорим за „ушите“ на сърцето и „ очите на нашето разбиране“. Сърцето, което вижда и чува милостите Божии и ги приема искрено, трябва в дадено време да стане толкова ентусиазирано от нещата, които е чуло и видяло, че да не може да се ограничи от външна изява на своята радост, мир, надежда, доверие и благодарност. Както апостолът декларир, „ Ние не можем да не говорим за нещата ,които сме видели и чули.“ Всички Християни, които са получили светлината на истината, като са видяли милостите на Бог в неговия план, като са опитали, че Господ е милостив, чули са чудесата на „такова велико спасение, за което е започнал да говори нашия Господ и е потвърдено в нас от тези, които сме го чули“- за това не може да се мълчи, нито да се скрие светлината. Ако тези Християни обаче правят това, то означава да се потуши тяхната светлина, да се спре техният растеж; и ако се стои в това състояние, това би означавало накрая унищожение във втората смърт: за такива, които се срамуват от Господ и неговото Слово, след като са разбрали ясно, че те не само не се вписват в царството, но и при всички случаи, Господ ще се срамува също от такива. Z'02-72 R2966:5 (Hymn 261)