10 Октомври

„Пускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.“ Филипяни 3:14

Никой Християнин не би бил доволен, ако има далго забавяне на постигане на прицелната точка. Млякото от Словото би трябвало да е получено, неговата сила да бъде подходяща, духовен поглед и диховна енергия да приливат бързо и силното месо на божествената сила трябва бързо да доведе до пълна зрялост на Християнския характер. И веднъж постигнато това, то трябва да се държи на всяка цена през всички изпитания и трудности, които Противникът, светът и плътта биха позволили да дойдат против нас. Най- големите изпитания идват, след като сме достигнали до прицелната точка- изкушения към отпуснатост към Божията служба; изкушения към задържане на нашата жертва; изкушения да сме нелюбезни, неумолими, нелюбящи към братята си или несправедливи към нашия съсед или не щедри към нашите врагове. Всичко това трябва да се устоява, тъй като ние ценим нашия вечен живот, къй като ценим обещанието за сънаследство и приятелство с нашия Изкупител в неговото Царство. Който вижда тази цел ясно, трябва да осъзнае, че като Християнин той има голямата задача да бъде изцяло тествана неговата лоялност, кураж, стремеж и любов. Той трябва да си спомня Господното уверение за милост да помогне във всяко време на нужда, за да не бъде отсранен като победител, да не се помайва или обезкуражи от атаките на Противника. Z'09-270 R4470:5 (Hymn 4)