8 Септември

„(Любовта) не държи сметка за зло“ 1 Коринтяни 13:5

Имам ли духа на любовта, който не „държи сметка за зло“, която е наивна, не е подозрителна за зло или да търси грешки в другите, нито да приписва на другите зли мотиви? Имам ли любовта, която търси винаги да интерпретира поведението на другите с щедрост, да направи всички възможни решения за грешка в съденето, отколкото да поставя мотивите на сърцето? Съвършената любов е добро намерение само по себе си, предпочита, доколкото е възможно и се стреми да вижда думите и държанието на другите от същата гледна точка. Не трупа анонимност и съмнения, нито фабрикува верига от обстоятелства, за да докаже зли намерения от тривиални афери. „Грешките са големи, където любовта в слаба“- това е много мъдра поговорка. Z'11-423 R4918:5 (Hymn 109)