30 Август

„Уповавай на Господа и върши добро; Така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.“ Псалм 37:3

Когато мислим за Божията доброта, обещана на света като цяло в определеното време и като поглеждаме назад и виждаме неговата милостива грижа към тези от древни времена, които са Му вярвали, то какво да кажем за нас, от Евангелския век, които имаме по- голямо предимство във всички случаи пред тези от старите времена и също от тези, които ще бъдат в бъдещия век, в който ние ще имаме специална заслуга, милост и благословение от Господа в знанието си за неговия грандиозен план и в присъединяването към неговото семейство! Не трябва ли да отбележим, че този, който е бил внимателен в миналото, който иска да даде благословии в бъдещето, сега е готов и желае да излее върху всеки един от нас специални благословии, като на негови деца, специално одухотворени, спред желанието и вярата, които имаме? И докато ние бяхме още грешници, Бог ни възлюби и ни откупи, така че сме опростени и приети в неговото семейство, и сме призовани за сънаследници с нашия Господ Исус в перспектива, така че не бихме ли очаквали от нашия Господ постоянно, ден след ден, благословиите и заслугите, които ни е уверил, че ще ни даде със задоволство? Със сигурност можем да му вярваме, че това ще дойде! Докато Господ сега излива своя Дух върху служителите си, то те виждат, че са празни съдове- празни, така че Той да ги напълни- да са уголемени повече и повече, за да бъдат изпълнени с Божия Дух. Z'04-283 R3431:5 (Hymn 313)