24 Юли

"И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях." Деяния 4:33

Този текст ни казва, че свидетелството е било дадено със сила, с велика сила. Не е направено на политици, не е поставено като социален въпрос, нито е представено на еволюционни теории или към по-високи критични дисертации. Само и само само по себе си е продължило апостолската тема. Така трябва да е и с нас. Възкресението на нашия Господ и неговата стойност и значение за църквата и за света чрез божествения план трябва да е винаги изтъкнато в нашето свидетелство. Не само чрез думи и логични презентации са свидетелствали апостолите, но и чрез живота си. Както апостолът е казал, " Ние сме послание,...научено и четено от всички човеци." Животът на Ранната Църква е специално свидетелство за Господ. Без последователността в живота на всеки един от членовете й и без посвещението им към Господа и истината, очевидно е, че посланието не би имало такова значение. Така е и с нас днес. Добре е да проповядваме Словото. Но по-важно е да го живеем. А идеалното състояние е да го проповядваме и да живеем според истината. Z'09-140 R4391:1 (Hymn 267)