26 Юни

„В Когото станахме и наследство, като бяхме предопределени на това според намерението на Бога, Който действува във всичко по решението на Своята воля.“ Ефесяни 1 :11

Изниква спонтанно въпроса :“ Защо Бог тества повече вярата, отколкото делата?“ Отговорът е, че всички дела зависят от възможността на работника и това, че цялата раса на Адам не може да върши добри дела, поради падението на техните първи родители. Никой не може да бъде съвършено прав, съвършено мъдър, съвършено любящ; невъзможно е да бъдем такива в нашето сегашно несъвършено състояние. Затова, с любов и мъдрост, Бог избягва да прави такова тестване, тъй като знае, че ние сме абсолютно некомпетентни и затова прави тестове във връзка с вярата- за Неговата мъдрост, Неговата любов и Неговите обещания. Да имаме съмнение в някое от горепосочените , означава, че е слаба основата на вярата ни. Ние осъзнаваме, че всички сме в пропаднало състояние и че умираме както всички от нашата раса. Ние сме чули от Божието Слово, че имаме осигурен Спасител, но виждаме, че всичко си продължава както е, въпреки това, което са направили Бог и Христос. Нашата вяра обаче ни уверява, че Бог знае краят от самото начало и че работи според замисъла на своята воля и че в определеното време той ще установи праведност на земята. Z'12-321 R5115:2 (Hymn 197)