20 Април

"Защото и нашата пасха, Христос, биде заклан [за нас].Затова нека празнуваме" 1 Коринтяни 5:7,8

Какво значение имат тези думи, видяни в светлината на Възпоменателната вечеря като спомен за Еврейската Пасха! Как светлината на образа отразява светлината на първообраза! Както първородните на Израел са били изложени на смърт, така "църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата" са сега под изпитание за вечен живот или смърт. Както всички образни първородни са били спасени, ако останат в къщи и ядат от агнето, чиято кръв е била напръскана по стълбовете на вратата и горния праг, така и ние, които обитаваме къщата на вярата под по-добрата "кръв напръскана" и които ядем от нашето Пасхално Агне, Исус, сме спасени от смърт- и сигурни във вечен живот под Божието провидение. Ние сега не празнуваме образното агне, но вместо него Исус, "Бижият Агнец, който отнема греховете на света". От Него ние се храним; не като ядем неговата плът буквално, но с вяра взимаме участие в неговата заслуга на жертвата и я прилагаме към себе си. Всички през Евангелския век празнуваме нашето агне до утрото на Хилядолетието, когато ще бъдем спасени. Годишната Възпоменателна Вечеря не е наше празненство, а илюстрация или неин прототип възпоменание най-красиво , най- тържествено, най- нужно. Нека пазим празника на вярата и също Възпоменателната вечеря. Z'08-37 R4128:3 (Hymn 190)