24 Март

„Защото Господ твоят Бог те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини; в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед; в земя гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо... Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му...“ Второзаконие 8:7-11

Какъв призив! Какво поощрение към вярност! Кой не би служил и се покланял на такъв Бог! И колко чудесно приложение може да намери духовния Израел в тези стихове! Колко прекрасно ни води Нашия Бог, своите хора на завета, въпреки пустотата в този свят, като ни осигурава ден след ден нужното! Как наказанието на неговата любяща ръка ни държи далече от скитарство; или ако се обърнем по някое време наляво или надясно, неговата любов ни връща пак! И не ни ли е довел до добра земя, земя с потоци вода, земя с източници и дълбоки извори, земя с маслинено масло и мед, земя, където ядем хляб, Хлябът от Небето, без оскъдица? Наистина, нищо не ни липсва. Ако Израел е имал основание да доказва службата си и любовта си към Бог, то колко по-голямо основание имаме ние, духовният Израел! Z'14-263 R5527:6 (Hymn 181)