1 Февруари

„Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога“ Деян. 16:25

Християнският живот не е тъжен или навъсен, а е щастлив. Той може да бъде радостен, даже и в страдание, „ като знаем, че скръбта произвежда твърдост; а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда- надежда.“ Като знаем също, че“ нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас“- отвъд завесата.(Рим. 5:3,4; 2 Koр. 4:17) Така учавстваме в чашата на страданията и радостта, които са наше искрено наследство... Тази радост в Духа е необходима за наше окуражаване и стремеж в службата към Господ. Да отбележим как това е работело за Св. Павел и Сила, които са могли да пеят хвалебствени песни на Бога в затвора с приклад на краката и разрязани гърбове. Така ще бъде и с всички истински Христови последователи по тесния път. Z'10-117 R4592:4 (Hymn 65)