4 Януари

„Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита“ Йов 23:10

Докато сме изложени на най-тежките тестове и атаки на Сатана, нашата надежда, вяра и любов, докато вървим нагоре по стръмния път, ще се увеличават; ние ще имаме увеличена духовна радост, мир, който не може да се сравни, като можем да се радваме дори в изпитания и страдания и знаем, че те са за наше добро и изработват слава с далеч по-голяма тежест. На нас ни е дадено да издържим, като виждаме този, който е невидим, като сме въздигнати и ръководени от неговата ръка. Ние ще имаме обещанието на неговото присъствие във всяка беда и че той не ще ни остави, нито ще се откаже от нас през всички неща (дори изглеждащите зли неща в живота), той ще ги ръководи за наше добро; защото ние обичаме Бога, неговият път, неговият план, повече от себе си и нашите пътища- защото ние сме призовани според неговата цел и сме възприели повикването, имаме съчувствие към неговите цели и търсим, доколкото е възможно, да вървим стойностно след Господ и неговото висше призвание, като така осигуряваме това ни призоваване и избиране. Z'95-3 R1751:3 (Hymn 99)