11 Юли

„Всеки, роден от Бога, не съгрешава… пази себе си и лукавия не се докосва до него” -1 Йоан 5:18

Докато сърцето ( умът, волята) са свети, в хармония с Господната праведност, може да се каже, че семето на нашето освещение, духът на святостта, се поддържат в нас; новият ум не може да одобри греха, но трябва и ще бъде негов опонент. Въпреки че много от водените битки  са с членовете на нашата паднала и слаба човешка природа, нейните апетити и желания, въпреки всичко , ние като „ нови създания” сме отделени и се отличаваме от плътта; слабостите и недостатъците й не са вкарани в новото създание с Христос Исус, но се считат за покрити, скрити от заслугата на нашия Господ чрез изкупителната му жертва. Z.’99-58R2440:4