18 Април

„Възлюбени, не се чудете на огненото изпитание, което дохожда върху вас, за да ви опита, като че ви се случва нещо чудно; но радвайте се за гдето с това вие имате общение в страданията на Христа, за да се зарадвате премного и когато се яви Неговата слава.” – 1 Петър 4:12,13

В един неприятелски свят, ние можем да очакваме само укори от нашия Господар, защото слугите не стоят над Господаря. Светът, плътта и дявола се противопоставят на нашия път: има вътрешна борба и изявен страх; много са огнените стрелите, насочени към праведния. Но какво е безопасното поведение на душата, която е в страдания и тежки изпитания? Не е ли тишината пред Бога, чакаща и търсеща първо Неговото ръководство, Неговата воля във всяко направление, преди да започнем каквото и да било? Така че Псалмистът предлага, казвайки: „ Бях ням и мълчалив: държах на мира, даже и от доброто.” [даже да направя или кажа нещо, което изглежда добро в моите очи]. Z.’96-31R1937:4