16 Февруари

„Всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни; ие в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;“- 2 Коринтяни 6:8,3

Докато отдаваме задължения  до предела на нашите възможности и докато имаме очевидно Господното благословение и заслуга във всички наши дела и то в значителна степен, изведнъж може да възникне беда, противникът да дойде, силите на тъмнината изглежда че са победили, и за момент ние можем да сме жертва на осъждането от някой приятел, очевидно изоставени от божественото провидение. Такъв опит несъмнено ни е необходим; затова ние бихме пели:“ Аз по-скоро бих вървял в тъмното, но с Бог, отколкото да вървя сам в светлина“, но това би било напразно усилие, ако не сме подложени на изпитанието, за да се развие такава вяра в нас, така че да се държим за Божията ръка, да вярваме е божественото провидение, дори и в най- тъмния час. Z.’01-314 R2886:3