9 Февруари

„Върни се, душе моя, в успокоението си, Защото Господ постъпи щедро към тебе.“- Псалм 116:7

Християнският навик на мислене е наистина такъв във връзка с духовния прогрес или регрес, като това е и индикация за неговото духовно състояние; навици на добри мисли трябва внимателно да се култивират. Чрез „ навик за мислене“ имаме в предвид нормалното състояние, в което мислите се връщат в моментите на умствена отмора. Докато сме въвлечени в активните задължения на живота, ние трябва като необходимост да отдадем умствената си енергия на това, което вършим, като ние не го вършим едва ли не механично и без концентрация на мислите, тъй като не бихме го свършили добре; макар че тук Християнският принцип, добре установен в характера, би ни водил несъзнателно. Но когато напрежението от работата и грижите се вдигне за малко от нас, установения навик за мислене, като игла в купа сено, трябва бързо да се върне в отмора в Бог. Z.’95-250 R1885:5