22 Октомври

„Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия” – Матей 20:22

Смелостта на нашия Господ по стръмния път, ни изпълва с възхита. Какъв силен характер! Той няма и мисъл за връщане назад; Той е имал намерението да удовлетвори Бащината воля- да пожертва себе си за интереса на другите. Апостолите са видели благородния пример – величие в смирението, победа чрез служение.

Ние трябва ясно да знаем, че докато не участваме в Неговата чаша и не се кръстим в Неговата смърт, не можем да имаме част в славата на Неговото Царство. Нека броим всички други неща като загуба и шлака, но само да постигнем този необходим опит. Когато този опит дойде при нас, нека не бъдем страхливи, нито да мислим за странни огнените изпитания, които биха дошли, защото странни неща вече ни са се случвали. Но напротив – както сме призовани, така и бихме страдали с Господ като след това ще бъдем прославени, заедно с Него. Z.’04-138,139 R3362:2,5