2 Октомври

„Като забравям задното, се простирам към предното”- Филипяни 3:13

Ние забравяме предишните неща, защото е правилно да бъде така. Защото Бог е забравил за тях и ги уверява, че е захвърлил всички наши недостатъци зад гърба си; така че всички наши недостатъци са покрити от Него, от заслугата на Този, който ни възлюби и умря за нас, който ние обичаме и му се доверяваме, чиито стъпки ние търсим да следваме с повече или по- малки недостатъци, наследени от плътта ни. Това не означава, че нашите отклонения и падения трябва да се оценяват лековато и да се забравят бързо; те трябва да се поправят до степента на нашите възможности и божията прошка би била намерена за нашите дефекти ежедневно. Z.’04-23R3306:2