1:1 Бог,Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците,
1:2 в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото направи световете,
1:3 Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо,
1:4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното.
1:5 Защото, кому от ангелите е рекъл Бог някога: "Ти си Мой Син, Аз днес те родих", и пак: "Аз ще Му бъда Отец, и той ще ми бъде Син"?
1:6 А когато въвежда Първородния във вселената, казва: "И поклонете се Нему, всички Божии ангели".
1:7 И за ангелите казва: "Който прави ангелите Си силни като ветровете, И служителите Си като огнен пламък";
1:8 А за Сина казва: "Твоят престол, о Боже е до вечни векове; И скиптърът на Твоето царство е скиптър на правотата.
1:9 Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; За това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".
1:10 И пак: "В началото Ти, Господи си основал земята, И делото на твоите ръце е небето;
1:11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш; Да! те всички ще овехтяват като дреха,
1:12 И като одежда ще ги свиеш, И те ще бъдат изменени; Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
1:13 А кому от ангелите е рекъл някога: "Седи отдясно Ми Докле положа враговете ти за твоето подножие"?
1:14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на ония, които ще наследят спасение?


2:1 Затова ние сме длъжни да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога.
2:2 Защото словото изговорено чрез ангели стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
2:3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегваме едно толкова велико спасение, което отначало прогласено он Господа, се потвърди между нас от тия, които бяха чули:
2:4 като му свидетелствуваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни, велики дела и чрез раздаване Светия Дух по волята Си?
2:5 Защото не на ангели подчини бъдещия свят, за който говорим;
2:6 но някой е засвидетелствувал нейде, като е казал: "Що е човек, та да го помниш, Или човешки син, та да го посещаваш?
2:7 Ти си го направил само малко по-долен от ангелите, Със слава и чест си го увенчал, И поставил си го над делата на ръцете Си;
2:8 Всичко си подчинил под нозете му". И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено нему, обаче сега не виждаме още да му е всичко подчинено.
2:9 Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.
2:10 Защото беше уместно, щото Онзи, заради Когото е всичко, и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенствува чрез страдания начинателя на тяхното спасение.
2:11 Понеже и Оня, Който освещава, и ония, които се освещават, всички са от Едного; за която причина Той не се срамува да ги нарича братя.
2:12 казвайки: "Ще възвестявам името Ти на братята Си; Ще Те хваля всред събранието";
2:13 и пак: "Аз на Него ще уповавам" и пак: "Ето Аз и децата, които Ми е дал Бог".
2:14 И тъй, понеже децата са същества от общата плът и кръв то и Той, подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола,
2:15 и да избави всички ония, които, поради страха от смъртта, през целия си живот са били подчинени на робство.
2:16 (Защото, наистина, Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство).
2:17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение към Бога, за да извърши умилостивение за греховете на людете.
2:18 Понеже в това дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.


3:1 Затова, свети братя, участници на небесното звание, размислете за апостола и първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исуса;
3:2 Който бе верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей в целия негов дом.
3:3 Понеже Той се удостои със слава толкоз по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта що има оня, който е строил къщата, от почитта що има къщата.
3:4 Защото всяка къща се строи от някого; а Тоя, Който е устроил всичко, е Бог.
3:5 И Моисей беше верен в целия Божий дом, като слуга, за да засвидетелствува за онова, което щеше да се говори по-после;
3:6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим до край дръзновението и похвалата на надеждата си.
3:7 Затова, както казва Светият Дух: "Днес, ако чуете гласа му,
3:8 Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението, Както в деня на изкушението в пустинята,
3:9 Гдето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме. И видяха делата Ми четиридесет години.
3:10 Затова, възнегодувах против това поколение. И рекох: Всякога се заблуждавате със сърдцата си, Те не са познали Моите пътища;
3:11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка".
3:12 Внимавайте братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърдце, което да отстъпи от живия Бог;
3:13 но увещавайте се един друг всеки ден, докле още е "днес", да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
3:14 Защото ние участвуваме в Христа, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност:
3:15 докато се казва: "Днес, ако чуете гласа Му, Не закоравявайте сърдцата си както в преогорчението".
3:16 Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не всички ли ония, които излязоха от Египет чрез Моисея?
3:17 А против кои негодува четиридесет години? Не против ония ли, които съгрешиха, и чиито трупове паднаха в пустинята?
3:18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на ония ли, които бяха непокорни?
3:19 И тъй виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.


4:1 И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.
4:2 Защото на нас се донесе едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползува, понеже не се съедини чрез вяра в ония, които го чуха.
4:3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тая почивка; както рече Бог: "Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка"; ако и да са били свършени делата Му още при основаването на света.
4:4 Защото нейде си е говорил за самия ден така: "И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела";
4:5 а пък на това място: "Няма да влязат в Моята почивка".
4:6 И тъй, понеже остава да влязат някои в нея, а ония, на които по-напред се благовести, не са влезли поради неверието ( Или: Непокорството ) си,
4:7 затова Той пак определя един ден, "днес", като казва толкоз време по-после чрез Давида, както вече рекохме: "Днес, ако чуете Неговия глас, Не закоравявайте сърдцата си".
4:8 Защото, ако Исус Навиев беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.
4:9 Следователно, за Божиите люде остава една съботна почивка. ( Виж. ст. 4. )
4:10 Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
4:11 Затова нека се постараем да влезем в тая почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
4:12 Защото Божието слово е живо, деятелно, по-остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърдцето.
4:13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; но всичко е голо и разкрито пред очите на Този, на Когото има да отговаряме.
4:14 И тъй, като имаме велик Първосвещеник Исуса, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.
4:15 Защото нямаме такъв първосвещеник, Който да не може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях.
4:16 Затова, нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост, и да намерим благодат, която да помага благовременно.


5:1 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,
5:2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,
5:3 и за това е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.
5:4 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,
5:5 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";
5:6 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века. Според чина Мелхиседеков".
5:7 Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,
5:8 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
5:9 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,
5:10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.
5:11 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.
5:12 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.
5:13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;
5:14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.


6:1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,
6:2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
6:3 И това ще строим, ако Бог позволи.
6:4 Защото за тия, които еднаж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Светия Дух
6:5 и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век,
6:6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
6:7 Защото земята, която се е поила от дъжда, що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тия, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
6:8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще се прокълне, и сетнината й е да се изгори.
6:9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за нещо по-добро, нещо, което води към спасението.
6:10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
6:11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата до край;
6:12 да не бъдете лениви, но да подражавате ония, които чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения.
6:13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, казвайки:
6:14 "Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа".
6:15 И така, Авраам, като устоя, получи обещаното.
6:16 Защото както, човеците се кълнат в някого по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, туря край на всеки спор между тях,
6:17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
6:18 така щото чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърдчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;
6:19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата;
6:20 гдето Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.


7:1 Защото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,
7:2 комуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка тоя, който е първо, по значението на името му, цар на правда, а после и салимски цар, цар на мир,
7:3 без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но уприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.
7:4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.
7:5 Защото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,
7:6 той, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.
7:7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.
7:8 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия тоя, за когото се свидетелствува, че живее.
7:9 И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;
7:10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.
7:11 Прочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?
7:12 Защото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
7:13 Понеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
7:14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.
7:15 Това, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,
7:16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;
7:17 защото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";
7:18 защото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,
7:19 (понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.
7:20 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,
7:21 (защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века,
7:22 толкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.
7:23 При това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,
7:24 но Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.
7:25 Затова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.
7:26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
7:27 Който няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си.
7:28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.


8:1 А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,
8:2 служител на величието и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.
8:3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове и жертви; затова, нуждно е и Тоя първосвещеник да има нещо да принася.
8:4 А ако беше на земята, Той не щеше нито да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона;
8:5 (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисея, когато щеше да направи скинията; защото: "Внимавай", му каза Бог, "да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината"),
8:6 но на дело Христос е получил служение толкоз по-превъзходно, колкото и завета, на който Той е ходатай, е по-превъзходен, като узаконен върху по-превъзходни обещания.
8:7 Защото, ако оня първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.
8:8 А напротив, когато порицава израилтяните, казва: "Ето, идат дни, казва Господ, Когато ще сключа с Израилевия дом и с Юдовия дом нов завет;
8:9 Не такъв завет, какъвто направих с бащите им В деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; Защото те не устояха в завета Ми, И Аз ги оставих, казва Господ.
8:10 Защото, ето заветът, който ще направя с Израилевия дом. След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в ума им И ще ги напиша в сърдцата им; Аз ще бъда техен Бог, И те ще бъдат мои люде;
8:11 И няма вече да учат всеки съгражданина си И всеки брата си, като му казват: Познай Господа; Защото всички ще Ме познават, От малък до голям между тях.
8:12 Защото ще покажа милост към неправдите им И греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече".
8:13 А като каза "нов завет", Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близу до изчезване.


9:1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.
9:2 Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва светото място;
9:3 а зад втората завеса беше оная част от скинията, която се казваше пресветото място,
9:4 гдето бяха златната кандилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
9:5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилистивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
9:6 И когато тия неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
9:7 А във втората еднаж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на людете, сторени от незнание.
9:8 С това Светият Дух показваше, че пътят за в светилището не е бил открит, докато е стояла още първата част на скинията,
9:9 която е образ на сегашното време, съгласно с което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника, колкото за съвестта му, съвършено чист,
9:10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни омивания, плътски постановления, наложени до едно време на преобразувание.
9:11 А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч, не от настоящето творение,
9:12 еднаж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
9:13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
9:14 то колко повече кръвта на Христа, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
9:15 Той е посредник на нов завет по тая причина, щото призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
9:16 Защото гдето има завещание, трябва, за изпълнението му, да се докаже и смъртта на завещателя.
9:17 Защото завещанието влиза в сила, само гдето се е случила смърт, понеже никога няма сила, докле е жив завещателя.
9:18 Затова нито първият завет бе утвърден без кръв;
9:19 Защото, след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред всичките люде, взе кръвта на телците и на козлите, с вода и с червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичките люде, и казваше:
9:20 "Това е кръвта, проляна при завета, който Бог е заръчал спрямо вас".
9:21 При това, Той по същия начин поръси с кръвта и скинията и всичките служебни съдове.
9:22 И почти мога да кажа, че по закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.
9:23 И тъй, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тия жертви, а самите небесни с жертви по-добри от тях.
9:24 Защото Христос влезе не в ръкотворено светилище, образ на истинското, но в самите небеса, да се яви вече пред Божието лице за нас;
9:25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,
9:26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света); а на дело в края на вековете се яви еднаж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
9:27 И тъй като е определено на човеците еднаж да умрат, а след това настава съд,
9:28 така и Христос, като биде принесен еднаж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.


10:1 Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
10:2 Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
10:3 Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
10:4 Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
10:5 Затова Христос, като влиза в света, казва: "Жертва и принос не си поискал, Но приготвил си Ми тяло;
10:6 Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
10:7 Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене), Да изпълня Твоята воля, о Боже".
10:8 Като казва първо: " Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
10:9 после казва: " Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10:10 С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло еднаж за винаги.
10:11 И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
10:12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога.
10:13 та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
10:14 Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
10:15 А и Светия Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал:
10:16 "Ето заветът, който ще направя с тях След ония дни, казва Господ: Ще положа законите Си в сърдцата им, И ще ги напиша в умовете им", прибавя:
10:17 "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
10:18 А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
10:19 И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
10:20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
10:21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
10:22 нека пристъпваме с искрено сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест ( Или: Поръсена от нечиста съвест ) и с тяло измито в чиста вода;
10:23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Оня, Който се е обещал;
10:24 и нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела,
10:25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
10:26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
10:27 но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодуване, което ще изпояде противниците.
10:28 Някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели;
10:29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи оня, който е потъпкал Божия Син, и е счел за просто нещо проляната при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
10:30 Защото познаваме Този, Който е рекъл: "На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние"; и пак: "Господ ще съди людете Си".
10:31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
10:32 Припомняйте си още за първите дни, когато, откак се просветихте, претърпяхте голяма борба от страдания,
10:33 кога опозорявани с хули и оскръбления, кога пък като съучастници с тия, които страдаха така.
10:34 Защото вие не само състрадавахте с ония, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
10:35 И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
10:36 Защото ви е нуждно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
10:37 "Защото още твърде малко време И ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще се забави.
10:38 А който е праведен пред Мене ( Гръцки: Моя праведник ), ще живее чрез вяра; Но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми".
10:39 Ние, обаче, не сме от ония, които се дърпат назад, та се погубват, а от тия, които вярват та се спасява душата им.


11:1 А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.
11:2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелствуваше.
11:3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.
11:4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.
11:5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намираше, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване беше засвидетелствувано за него, че е бил угоден на Бога.
11:6 А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.
11:7 С вяра Ное, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
11:8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива.
11:9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
11:10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11:11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.
11:12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
11:13 Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята.
11:14 А ония, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
11:15 и ако наистина, така говорейки, са имали в ума си онова отечество, от което бяха излезли, намерили биха случай да се върнат.
11:16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, сиреч, небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
11:17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака жертва, да! оня, който беше получил обещанията принасяше единородния си син,
11:18 оня, комуто беше казано: " По Исаака ще се наименува твоето потомство".
11:19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, отгдето по един начин на възкресение го и получи назад.
11:20 С вяра Исаак благослови, Якова и Исава даже за бъдещите неща.
11:21 С вяра Яков, на умиране, благослови всекиго от Йосифовите синове и поклони се Богу подпирайки се върху края на тоягата си.
11:22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
11:23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че бе красиво дете; и не се боеха от царската заповед,
11:24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
11:25 и предпочете да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
11:26 като разсъди, че укорът за Христа е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше на бъдещата награда.
11:27 С вяра напустна Египет, без да се бои от царския гняв; защото издържа, като един, който вижда Невидимия.
11:28 С вяра установи пасхата и поръсването с кръвта, за да се не допре до тях този, които погубваше първородните.
11:29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което като се опитаха и египтяните, издавиха се.
11:30 Чрез вяра ерихонските стени паднаха след седмодневно обикаляне около тях.
11:31 С вяра Раав блудницата не погина заедно с непокорните, като прие съгледателите с мир.
11:32 И какво повече да кажа? Защото не ще ми стигне време да приказвам за Гедеона, Варака, Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;
11:33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затуляха устата на лъвове,
11:34 угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
11:35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
11:36 Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници;
11:37 с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания;
11:38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята,
11:39 Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствувани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
11:40 да не би да постигнат в съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.


12:1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
12:2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
12:3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
12:4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
12:5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
12:6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
12:7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
12:8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
12:9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
12:10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той за наша полза, за да съучаствуваме в Неговата светост.
12:11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
12:12 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",
12:13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
12:14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
12:15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;
12:16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
12:17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.
12:18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
12:19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
12:20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
12:21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
12:22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
12:23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
12:24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
12:25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото,ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!
12:26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
12:27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
12:28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
12:29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.


13:1 Постоянствувайте в братолюбието.
13:2 Не забравяйте гостолюбието; понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.
13:3 Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, като сте и сами вие в тяло.
13:4 Женитбата нека бъде на почит у всички, и леглото неосквернено; защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
13:5 Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог е рекъл: "Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя";
13:6 така щото дръзновено казваме: "Господ ми е помощник; няма да се убоя; Какво ще ми стори човек?"
13:7 Помнете ония, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в сетнината на техния начин на живеене, подражавайте вярата им.
13:8 Исус Христос е същият вчера днес и до века.
13:9 Не се завличайте от разни и странни учения; защото е добре сърдцето да се укрепява с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са се ползували ония, които не са се водили по ( Гръцки: Са ходили в ) тях.
13:10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.
13:11 Защото се изгарят вън от стана телата на животните, чиято кръв, първосвещенникът внася в светилището като жертва за греховете.
13:12 Затова и Исус, за да освети людете чрез собствената си кръв, пострада вън от градската порта.
13:13 Прочее, нека излизаме и ние към Него вън от стана, понасяйки позор за Него.
13:14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
13:15 Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име.
13:16 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си; защото такива жертви са угодни на Бога,
13:17 бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, (защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях), за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.
13:18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест и искаме да се обхождаме във всичко честно.
13:19 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро повърнат.
13:20 А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,
13:21 дано ви усъвършенствува във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действува във вас това, което е угодно пред Него чрез Исуса Христа, Комуто да бъде слава във вечни векове. Амин.
13:22 Но моля ви се , братя, да ви не бъде тежко това увещателно слово, защото накъсо ви писах.
13:23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото ако дойде скоро, ще ви видя.
13:24 Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии. Поздравяват ви тия, които са от Италия.
13:25 Благодат да бъде с всички вас. Амин.