Chapter 1
1:1 Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -
1:2 Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.
1:3 Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?
1:4 Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.
1:5 Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.
1:6 Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.
1:7 Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.
1:8 Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <I>до колко</I>; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.
1:9 Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.
1:10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.
1:11 Не се помнят предишните <I>поколения </I>; Нито ще се помнят послешните, грядущите, <I>поколения</I> Между ония, които ще идат подир.
1:12 Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;
1:13 И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.
1:14 Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.
1:15 Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
1:16 Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.
1:17 И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.
1:18 Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.


Chapter 2
2:1 Аз рекох на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба, Затова, се наслаждавай с благо; И, ето, и това беше суета.
2:2 Рекох за смеха: Лудост е, - И за веселбата: Що ползва тя?
2:3 Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино, Докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта, И да усвоя безумието докле видя какво е добре да вършат човешките чада Под небето през всичките дни на живота си.
2:4 Направих си големи работи; Съградих си къщи; насадих си лозя;
2:5 Направих си градини и садове, И насадих в тях всякакви плодни дървета;
2:6 Направих си водоеми, за да поя от тях Насадения с дървета лес;
2:7 Придобих слуги и слугини, И имах слуги родени в дома ми; Имах още чреди и стада Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим;
2:8 Събрах си и сребро, и злато, И особените скъпоценности на царете и на областите; Набавих си певци и певици, И насладите на човешките чада - Наложници твърде много.
2:9 Така станах велик и уголемих се Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Още и мъдростта ми си остана в мене.
2:10 И от всичко, което пожелаха очите ми, Нищо не им отрекох; Не спрях сърцето си от никаква веселба; Защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове, И това беше делът ми от всичкия ми труд.
2:11 Тогава разгледах всичките дела, Които бяха извършили ръцете ми, И трудът, в който бях се трудил; И, ето, всичко беше суета и гонене на вятър, И нямаше полза под слънцето.
2:12 И обърнах се да разгледам Мъдростта и лудостта и безумието; Защото що <I>може да стори </I>човек, който е дошъл подир царя? Относно това, което е вече сторено?
2:13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието Както светлината превъзхожда тъмнината.
2:14 На мъдрия очите са в главата му, А безумният ходи в тъмнина; Обаче аз познах още, че една участ Постига всички тях.
2:15 Тогава рекох в сърцето си: Каквото постига безумния Това ще постигне и мене; Защо прочее бях аз по-мъдър? За туй рекох в сърцето си, Че и това е суета.
2:16 Защото како на безумния, така и на мъдрия, Не остава вечно паметта му, Понеже в идните дни всичко ще е вече забравено; И как умира мъдрият? - Както и безумният.
2:17 За това, намразих живота, Защото тежки ми <I>се видяха</I> делата, които стават под слънцето; Понеже всичко е суета и гонене на вятър.
2:18 Намразих още и всичкия си труд, В който съм се трудил под слънцето, Защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде подир мене;
2:19 И кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен? Но пак той ще властва над всичкия ми труд, в който съм се трудил, И в който показах мъдрост под слънцето. И това е суета.
2:20 За това, аз наново направих сърцето си да се отчае Поради всичкия труд, в който съм се трудил под слънцето.
2:21 Защото има човек, който се е трудил С мъдрост, със знание, и със сполука; Но пак той ще остави <I>всичко </I> за дял на едного, Който не е участвал в труда му. И това е суета и голямо зло.
2:22 Защото каква полза на човека от всичкия му труд И от досадата на сърцето му, В който се изморява под слънцето?
2:23 Понеже всичките му дни <I>са само </I>печал, И трудовете му скръб; И още и нощя сърцето му не си почива. И това е суета.
2:24 Няма по-добро за човека освен да яде и да пие, И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му. И аз видях, че и това е от Божията ръка.
2:25 Защото кой може да яде, И кой може да се наслаждава, повече от мене?
2:26 Понеже Бог дава на угодния нему човек Мъдрост и знание и радост; А на грешния дава да се труди, и да събира, и да трупа, - За да даде <I>всичко </I>на угодния Богу. И това е суета и гонене на вятър.


Chapter 3
3:1 Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
3:2 Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
3:3 Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
3:4 Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
3:5 Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
3:6 Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
3:7 Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
3:8 Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.
3:9 Каква полза на оногова, който работи, От онова, в което се труди той?
3:10 Видях труда, който даде Бог На човешките чада, за да се трудят в него.
3:11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; Положил е и вечността в тяхното сърце, Без обаче да може човек да издири Отначало до край делото, което е направил Бог.
3:12 Познах, че няма <I>друго </I>по-добро за тях Освен да се весели <I>всеки</I>, и да благоденства през живота си;
3:13 И още всеки човек да яде и да пие, И да се наслаждава от доброто на всичкия си труд. Това е дар от Бога.
3:14 Познах, че всичко що прави Бог ще бъде вечно; Не е възможно да се притури на него, нито да се отнеме от него; И Бог е направил <I>това</I>, за да Му се боят <I>човеците</I>.
3:15 Каквото съществува е станало вече; И каквото ще стане е станало вече; И Бог издирва наново онова, което е било оттласнато.
3:16 Видях още под слънцето Мястото на съда, а там беззаконието, - И мястото на правдата, а там неправдата.
3:17 Рекох в сърцето си: Бог ще съди праведния и нечестивия; Защото има време <I>у Него</I> за всяко нещо и за всяко дело.
3:18 Рекох в сърцето си относно човешките чада, Че това е, за да ги опита Бог, И за да видят те, че в себе си са <I>като </I>животни.
3:19 Защото каквото постига човешките чада Постига и животните; една участ имат; Както умира единия, така умира и другото; Да! един дух имат всичките; И човек не превъзхожда в нищо животното, Защото всичко е суета.
3:20 Всички отиват в едно място; Всички са от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
3:21 Кой знае духът на човешките чада, че възлиза горе, И духът на животното, че слиза долу на земята?
3:22 Видях прочее, че за човека няма по-добро, Освен да се радва в делата си; Защото това е делът му; Понеже кой ще го възвърне <I>надире</I>, за да види Онова, което ще бъде подир него?


Chapter 4
4:1 Тогава, като изново размишлявах Всичките угнетения, които стават под слънцето, И видях сълзите на угнетяваните, че нямаше за тях утешител, И че силата беше в ръката на ония, които ги угнетяваха, А за тях нямаше утешител,
4:2 За това аз ублажавах умрелите, които са вече умрели, Повече от живите, които са още живи;
4:3 А по-щастлив и от двамата считах оня, който не е бил още, Който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4:4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело, Че поради него човек бива завиждан от ближния си. И това е суета и гонене на вятър.
4:5 Безумният сгъва ръцете си И яде своята си плът,
4:6 И <I>казва</I>: По-добре <I>една </I>пълна шепа със спокойствие, Отколкото две пълни шепи с труд и с гонене на вятър.
4:7 Тогава изново видях само суета под слънцето.
4:8 Има такъв, който е самичък, който няма другар, Да! Няма нито син, нито брат; Но пак няма край на многото му труд, Нито се насища окото му с богатство; И <I>той не дума</I>: За кого, прочее, се трудя аз И лишавам душата си от благо? И това е суета и тежък труд.
4:9 По-добре са двама, отколкото един, Понеже те имат добра награда за труда си;
4:10 Защото, ако паднат, единият ще вдигне другаря си; Но горко на оня, който е сам, когато падне, И няма друг да го вдигне.
4:11 И ако легнат двама заедно ще се стоплят; А един как ще се стопли <I>самичък</I>?
4:12 И ако някой надвие на един, който е самичък, Двама ще му се опрат; И тройното въже не се къса скоро.
4:13 По-добър е беден и мъдър младеж, Отколкото стар и безумен цар, Който не знае вече да приема съвет;
4:14 Защото <I>единият</I> излиза из тъмницата (Еврейски: къщата на веригите), за да царува, А <I>другият</I>, и цар да се е родил, става сиромах.
4:15 Видях всичките живи, които ходят под слънцето, Че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
4:16 Нямаше край на всичките люде, На всичките, над които е бил той; А идещите подир него не ще се зарадват в него. Наистина и това е суета и гонене на вятър.


Chapter 5
5:1 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.
5:2 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;
5:3 Защото <I>както </I>съновидението произхожда от многото занимание, <I>Така</I> и гласът на безумния от многото думи.
5:4 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.
5:5 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
5:6 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <I>Божия </I>служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?
5:7 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.
5:8 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.
5:9 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.
5:10 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.
5:11 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да <I>ги</I> гледат с очите си?
5:12 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.
5:13 има тежко зло, което видях под слънцето, <I>именно</I>, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;
5:14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
5:15 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.
5:16 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?
5:17 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.
5:18 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.
5:19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.
5:20 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.


Chapter 6
6:1 Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
6:2 Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото обаче Бог не дава власт да яде от тях. Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
6:3 Ако роди човек сто чада. И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му не се насити с благо, И още той не приема <I>прилично </I> погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
6:4 Защото това е дошло в нищожество, и отива в тъмнина; И името му се покрива с тъмнина;
6:5 При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало <I>нищо</I>, - По-добре е на това, отколкото на оногоз.
6:6 Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, - Не отиват ли те всички в едно място?
6:7 Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
6:8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво <I>предимство </I>има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
6:9 По-добре е да гледаш<I> нещо</I> с очите си, Отколкото да блуждаеш с <I>желанието си.</I> И това е суета и гонене на вятър.
6:10 Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, <I>чието име</I> е Човек, (Или: Адам, т.е. Червеникав - направен от червената пръст) Не може да се състезава с по-силния от него.
6:11 Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза на човека?
6:12 Защото кой знае кое е добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот, Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?


Chapter 7
7:1 <I>Добро </I> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <I>повече </I> от деня на раждането.
7:2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
7:3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
7:4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
7:5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
7:6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7:7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
7:8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
7:9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
7:10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
7:11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
7:12 Защото, <I>не само че </I>мъдростта е защита, <I>както и </I>парите <I>са</I> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
7:13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
7:14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
7:15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
7:16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
7:17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
7:18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
7:19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
7:20 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
7:21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
7:22 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
7:23 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <I>мъдростта</I> се отдалечи от мене.
7:24 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
7:25 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
7:26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
7:27 Виж, това намерих, казва проповедникът. </I>Като изпитвах</I> нещата едно по едно, за да намеря причината;
7:28 (И душата ми още го изследва, но не съм <I>го</I> намерил:) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) <I>жени</I> не намерих.
7:29 Ja, vet?m k?t? gjeta: Per?ndia e ka b?r? njeriun t? drejt?, por njer?zit kan? k?rkuar shum? marifete.


Chapter 8
8:1 Кой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променя.
8:2 Аз <I>те съветвам</I> да пазиш царевата заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.
8:3 Не бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствай в лоша работа; Защото върши всичко, каквото иска,
8:4 Тъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?
8:5 Който пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, <I>че има</I> и време и съдба <I>за непокорството.</I>
8:6 Понеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,
8:7 Понеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?
8:8 Няма човек, който да има власт над духа, та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.
8:9 Всичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, <I>Че има</I> време, когато човек властва над човека за негова повреда.
8:10 При това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали в святото място; И те бидоха забравени в града дето бяха така сторили. И това е суета.
8:11 Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, За това сърцето на човешките чада е всецяло вдадено да струва зло.
8:12 Ако и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденства, Пак аз това зная, че ще бъде добре На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;
8:13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, <I>които ще бъдат </I>като сянка, Защото той не се бои пред Бога.
8:14 Има една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.
8:15 За това, аз похвалих веселбата, Защото на човека няма по-добро под слънцето Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му През <I>всичките дни</I> на живота му, които Бог му е дал под слънцето.
8:16 Когато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни деня ни нощя,
8:17 Тогава видях всичкото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;


Chapter 9
9:1 Защото всичко това вложих в сърцето си, Да издиря всичко това, Че праведните и мъдрите и делата им са в Божията ръка; Няма човек, който да знае Дали любов или омраза<I> го очаква</I>; Всичко е <I>неизвестно</I> пред тях.
9:2 Всичко постига всичките еднакво; Една е участта на праведния и на нечестивия, На добрия и на нечестивия, на чистия и на нечистия, На оногоз, който жертва, и на оногоз, който не жертва; Както е добрият, така е и грешният, И оня, който се кълне, както оня, който се бои да се кълне.
9:3 Това е злото между всичко, което става под слънцето, Че една е участта на всичките, И най-вече, че сърцето на човешките чада е пълно със зло, И лудост е в сърцето им, докато са живи, И че после<I> слизат </I>при мъртвите.
9:4 Защото за оногоз, който се съобщава с всичките живи, има надежда; Понеже живо куче струва повече от мъртъв лъв.
9:5 Защото живите <I>поне</I> знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен;
9:6 Още и любовта им, и омразата им, и завистта им, вече са изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо, що става под слънцето.
9:7 Иди, яж хляба си с радост, и пий виното си с весело сърце, Защото Бог вече има благоволение в делата ти.
9:8 Дрехите ти нека бъдат винаги бели, И миро да не липсва от главата ти.
9:9 Радвай се на живота с жената, която си възлюбил, През всичките дни на суетния си живот, Които ти са дадени под слънцето, - През всичките дни на твоята суета; Защото това ти е делът в живота И в труда ти, в който се трудиш под слънцето.
9:10 Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба (Или: Шеол), дето отиваш.
9:11 Обърнах се, и видях под слънцето, Че надтичването не е на леките, нито боят на силните, Нито хлябът на мъдрите, нито богатството на разумните, Нито благоволението на изкусните; Но на всичките се случва <I>според </I>времето и случая.
9:12 Защото и човек не знае времето си; Както рибите, които се улавят в жестока (Еврейски: зла) мрежа, И както птиците, които се улавят в примка, Така се улавят човешките чада в лошо време, Когато то внезапно ги връхлети.
9:13 И това видях като задача (Еврейски: мъдрост) под слънцето, (И тя ми се видя голяма:)
9:14 Имаше малък град, и малцина мъже в него; И дойде против него велик цар та го обсади, и издигна против него големи могили.
9:15 Но в него се намери сиромах и мъдър човек, И той с мъдростта си избави града; Но никой не си спомни за оногоз сиромах човека.
9:16 Тогава рекох: Мъдростта струва повече от силата; А при все това, мъдростта на сиромаха се презира, И думите му не се слушат.
9:17 Думите на мъдрите тихо <I>изговорени</I> се слушат Повече от вика на оногоз, който властва между безумните.
9:18 Мъдростта струва повече от военните оръжия; А един грешник разваля много добри неща.


Chapter 10
10:1 Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие <I>покваря</I> оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
10:2 Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
10:3 Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, <I>че е</I> безумен.
10:4 Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
10:5 Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, -<I> и това е</I>, че
10:6 Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
10:7 Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
10:8 Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
10:9 Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10:10 Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
10:11 Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
10:12 Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
10:13 <I>Защото </I> първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
10:14 Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
10:15 Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
10:16 Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
10:17 Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
10:18 От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
10:19 Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
10:20 Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия <I>нито</I> в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.


Chapter 11
11:1 И помни Създателя си в дните на младостта си, Преди да дойдат дните на злото, И стигнат годините, когато ще речеш: Нямам наслада от тях, -
11:2 Преди да се помрачи слънцето и светлината, луната и звездите, И да се върнат облаците подир дъжда;
11:3 Когато стражите на къщата ще треперят, И силните мъже ще се прегърбят, И ония, които мелят, ще престанат защото намаляха. И на тия, които гледат през прозорците, ще се стъмни;
11:4 <I> Когато </I>вратите ще се затворят при пътя, Като ослабее гласа на мелницата; И при гласа на птицата ще стане <I>човек</I>, И всичките звукове (Еврейски: дъщери) на песента ще отслабнат;
11:5 Още, когато ще се боят от <I>всичко</I>, що е високо, И ще треперят в пътя; Когато миндала се разцъфти, и скакалецът натегне, и всяка охота изчезне; Защото човек отива във вечния си дом, И жалеещите обикалят улиците, -
11:6 Преди да се скъса сребърната верижка и се счупи златната чаша, Или се строши стомната при извора, Или се счупи колелото над кладенеца,
11:7 И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, който го е дал.
11:8 Суета на суетите, казва проповедникът, Всичко е суета.
11:9 и колкото по-мъдър ставаше проповедникът, Толкова повече поучаваше людете на знание; А най-вече измисляше и издирваше И нареждаше много притчи.
11:10 Проповедникът се стараеше да намери угодни думи, И това, което бе с правота написано, думи на истина.
11:11 Думите на мъдрите са като остни; и като заковани гвоздеи <I>са думите на </I> събирачите на изреченията, Дадени от единия пастир.
11:12 А колкото за <I>нещо</I> повече от това, сине мой, приеми увеща<I>ни</I>е, Че правене много книги няма край, И много четене е труд на плътта.
11:13 Нека чуем свършека на всичкото слово: Бой се от Бога и пази заповедите му, Понеже това е всичкото на човека; (Или: това е длъжността на)
11:14 Защото, относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, Било то добро или зло.


Chapter 12
12:1 Por kujto Krijuesin t?nd n? dit?t e rinis? sate, para se t? vijn? dit?t e k?qija dhe t? arrijn? vitet p?r t? cilat ke p?r t? th?n?: &quot;Nuk gjej asnj? k?naq?si n? to&quot;,
12:2 para se t? err?sohet dielli, drita, h?na dhe yjet, dhe t? kthehen ret? pas shiut;
12:3 n? mosh?n gjat? s? cil?s rojtar?t e sht?pis? dridhen, njer?zit e fort? p?rkulen, ato q? bluajn? nuk punojn? m? se kan? mbetur pak, ata q? shikojn? nga dritaret err?sohen
12:4 dhe portat mbi rrug? mbyllen; kur pak?sohet zhurma e mokr?s, dikush ?ohet me k?ng?n e nj? zogu, dhe gjith? bijat e k?ng?s dob?sohen;
12:5 kur dikush ka frik? nga lart?sit? dhe nga tmerret e rrug?s; kur bajamja lul?zon, karkaleci ?sht? nj? pesh?, dhe d?shira pak?sohet, sepse njeriu shkon n? banes?n e tij t? p?rjetshme dhe qaraman?t enden rrug?ve.
12:6 Kujto Krijuesin t?nd p?rpara se t? k?putet kordoni prej argjendi, t? thyhet vazoja prej ari, t? thyhet shtamba te burimi dhe t? b?het cop?-cop? ?ikriku n? pus,
12:7 dhe pluhuri t'i kthehet tok?s si? ishte m? par? dhe fryma t'i kthehet Per?ndis? q? e ka dh?n?.
12:8 &quot;Kot?si e kot?sive&quot;, thot? Predikuesi, &quot;gjith?ka ?sht? kot?si&quot;.
12:9 Predikuesi, p?rve? se ka qen? nj? i urt?, i ka m?suar gjithashtu popullit dijen dhe ka peshuar, ka k?rkuar dhe ka renditur nj? num?r t? madh fjal?sh t? urta.
12:10 Predikuesi ?sht? p?rpjekur t? gjej? fjal? t? k?ndshme; dhe gj?rat e shkruara jan? t? drejta dhe t? v?rteta.
12:11 Fjal?t e t? urt?ve jan? si hosten? dhe ato q? mbledhin njer?zit e ditur jan? si gozhda t? ngulura mir?; ato jepen nga nj? Bari i vet?m.
12:12 Biri im, ruhu nga ?do gj? q? del jasht? k?saj. Shkruhen shum? libra, por nuk mbarohet kurr? kjo pun?, dhe studimi i tep?rt e lodh trupin.
12:13 T? d?gjojm?, pra, p?rfundimin e gjith? ligj?rat?s: &quot;Ki frik? nga Per?ndia dhe respekto urdh?rimet e tij, sepse kjo ?sht? t?r?sia e njeriut&quot;.
12:14 Sepse Per?ndia do t? v?r? t? gjykohet ?do vep?r, edhe ?do gj? q? ?sht? fshehur, qoft? e mir? apo e keqe.